Роберто Боланьо „Споменът за Лиза внезапно изниква отново“

by Владимир Сабоурин

 

Споменът за Лиза внезапно изниква отново
от дупката на нощта.
Въже, сноп светлина
и ето –
идеалното мексиканско село.
Насред скотщината – усмивката на Лиза
замръзналия филм на Лиза
хладилника на Лиза с открехната врата
оросява с малко светлина
тази разхвърляна стая, която аз
наближаващ четиридесетте
наричам Мексико, наричам Мексико Сити
наричам Роберто Боланьо, който търси уличен телефон
насред хаоса и красотата
за да се обади на единствената си истинска любов.