vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Илион Сега

 

Не си ли спомняш как мизерувахме край Илион
сами далеч от боговете когато нас ни пратиха да блъскаме
за копелето алчно Лаомедонт работихме за него цял сезон
и не ни плати ненаситен като господар раздаваше заповеди
аз строях за троянците стена опасваща града им
голяма и внушителна непревземаемо строителство
ти Фебе бе овчар на широкочелите му тежкопристъпващи
говеда в полите и клисурите на богатата на буки Ида
но когато наближи краят на надничарския ни труд
предприемчивият Лаомедонт лиши ни от заплата със заплахи
натири ни заплаши да ни окове с вериги на ръцете и краката
да ни прати на далечни острови продадени в робство
заканваше се да отреже с двуостър бронз ушите ни
така прибрахме се с преливащи от гняв сърца
за надниците бесни обещани и неизплатени

(Говори Посейдон)

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

Роберто Боланьо „Post Scriptum“

 

От изгубеното, от безвъзвратно изгубеното искам да си възвърна само писането си, намиращо се ежедневно на разположение, редове, способни да ме хванат за косите и да ме вдигнат, когато тялото ми вече не иска да издържа повече. (Показателно, каза чужденецът.) По човешки и по божественому. Като онези стихове на Леопарди, които Даниел Бига рецитираше на скадндинавски мост, за да се въоръжи с кураж – такова да е писането ми.

 

 

 

 

 

Архилох 302 W (feat. Александѫр Николов)

 

Скътвани обол по обол
с пот на челото пари като в касичка
пускаше той в сребролюбивото тяло
на една курва.

 

 

 

 

 

Архилох 265 W

 

гол: бос или обръснат до кожа, както казва Архилох

 

 

 

 

Архилох 190 W

 

Пребродвах планинските клисури, с младежка сила изпълнен.

 

 

 

Архилох 163 W

 

… тройна врътка …

 

 

 

 

Архилох 131 W

 

Сърцето на човека се накланя, Главке, сине на Лептин,
в съгласие с деня, изпращан му от Зевс.

 

 

 

 

 

Архилох 114 W

 

Не е по вкуса ми пълководец, като на кокили шестващ,
надут с обилните си къдри, избръснат гладко като дупе.
Нека да е дребен, краката нека му са криви,
щом здраво той на тях стои с изпълнено с кураж сърце.

 

 

 

 

 

Архилох 66 W

 

Оттам идва ἡ φύσις (природа): „и ми показа вида му“ (Одисея Х, 303) …

между бедрата

 

 

 

 

Архилох 13 W

 

Бурно да страдаш, Перикле, не ще те осъди гражданин някой
нито градът, но пак ще се радва на празнично веселие.
Защото бяха те наистина мъже, погълнати от морската вълна ревяща!
С мъка са изпълнени сърцата ни.
Ала боговете за неизлечима болка,
лек, приятелю, са дали: сила да я понесеш.
Сега сполита този, утре онзи. На ред сега сме ние.
Кървящата рана ни кара от болка да стенем.
Ще сполети обаче скоро други.
Просто понеси я, остави женското вайкане!