Хуго Бал „Бягство от времето“ 32
Всичко функционира освен самият човек.
(да се продължи)
Всичко функционира освен самият човек.
(да се продължи)
Че образът на човека в живописта на нашето време все повече изчезва и всички неща присъстват само в разложеността си, е още едно доказателство колко грозен и изтъркан е станал човешкият лик и колко отвратителен – всеки отделен предмет на обкръжаващото ни. Решението на поезията поради сходни причини да се откаже от езика е непосредствено предстоящо. Това са неща, които може би все още никога не са се случвали.
(да се продължи)
Артистът като орган на нечуваното едновременно заплашва и успокоява. Заплахата предизвиква защитна реакция. Тъй като тя обаче се оказва безобидна, зрителят започва да се присмива сам на себе си заради страха си.
(да се продължи)
2.ІІІ. [1916, Цюрих, „Кабаре Волтер“*] Никъде не проличават така слабостите на една поезия, както при публичното четене. […] Рецитирането на висок глас става за мен пробен камък на доброкачествеността на стихотворението и аз научих (от подиума) до каква степен сегашната литература е проблематична, ще рече, измислена на писалището и направена за очилата на колекционера вместо за ушите на живи хора.
* Основано от Бал заедно с Ханс Арп, Тристан Цара и Марсел Янко през февруари 1916 г., „люлка на дадаизма“ (б. пр.).
(да се продължи)
Във време като нашето, в което хората ежедневно биват връхлитани от най-чудовищни неща, без да могат да си дадат сметка за впечатленията си – в подобно време естетическото произвеждане се превръща в диета.
(да се продължи)
Винаги да се връщаме към Сад, казва Бодлер, ще рече, към „homme naturel“*, за да обясним злото.
* Естественият човек, природният човек (фр.) (б. пр.).
(да се продължи)
Щом веднъж се откажеш да се стремиш към разбиране, никоя жертва вече не е трудна.
(да се продължи)
Който иска да освободи живота, трябва да освободи мечтите.
(да се продължи)
Маркс се е пробвал като поет преди да започне да разчита на инстинктите на масите.
(да се продължи)
Когато всички гласове на симфонията спорят помежду си? Кой тогава да иска да познае себе си? Кой тогава да иска да намира себе си?
(да се продължи)