vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Александѫр Николов „Васил Левски“

 

по Владимир Сабоурин, Елена Кьосева и Златомир Златанов

Ти искаше да бъдеш мост,
По който да гори пожар.

Нека момчето си остане момче,
Дори да гледа в очите на убийците си
С необяснимия поглед на целеустремеността.

Дори да буди недоумение у своите критици:
Как така да унищожим империята
Без да избием жените и децата ѝ?

Как така ‘чиста и свята република’ за всички,
Без значение от тяхната народност и религия?

Ти знаеше,
Че миналото е голата сянка на всички неясноти,
Която бъдещето украсява с парадна униформа.

Ти знаеше,
Че настоящето е бременно с минало
И синовете искат да умъртвят бащите си,
За да станат бащи на самите себе си и дядовци на бащите си.

Ти знаеше,
Още когато миналото бе твое настояще,
Че бъдещето ще се случи в миналото.

Ти знаеше,
Че името ти ще бъде превърнато във фетиш
От предразсъдъците на предишните визии,
От предразсъдъците на настоящата визия.

Погледът на сляп човек, който халюцинира небе.

Видяхме революцията, но знаем ли
Кой дял от завещанието ѝ наследихме?

Над зевовете на всеки произвол
Ти искаше да бъдеш мост,
По който да гори пожар.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

Хуго Бал „Бягство от времето“ 41

 

12.VІ. Това, което наричаме дада, е шутовска игра, родена от нищото, в която са заплетени всички възвишени въпроси; гладиаторски жест; игра с изтърканите останки; екзекуция на позите на моралността и обилието.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 40

 

Цара тормози заради списанието*. Предложението ми да бъде наречено Дада се приема. […] Дада означава на румънски да, да, на френски дий-конче и детско конче/мания. За немците е знак за детинска наивност и изпълнена с радостта на оплождането привързаност към детската количка.

* Първият брой на списанието излиза в крайна сметка под едноличната редакция на Т. Цара през юли 1917 г., след оттеглянето на Бал от дадаизма (б. пр.).

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 39

 

18.ІV. […] Нищо не дразни хората така, както разточителството на образование и интелигентност, което им се подаравя.

 

(да се продължи)

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 38

 

14.ІV. Нашето Кабаре е жест. Всяка дума, казана и изпята тук, изразява поне едно – че това унижаващо време не е успяло да изтръгне от нас респект към себе си.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 37

 

Х.* говори срещу „организирането“, достатъчно има от него. Аз съм изцяло на неговото мнение. Не бива от едно настроение да се прави направление в изкуството.

* Рихард Хюлзенбек – съодновател на дадаизма (б. пр.).

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 36

 

8.ІV. […] Може би обаче хаосът, постигнат с решителност и всички сили, и следователно съвършенното лишаване от вяра е необходимо преди да може да произлезе един нов градеж из основи върху променена основа на вярата. […] Защото вярата е мярата на нещата посредством словото и назоваването.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 35

 

Може да се каже, че изкуството не е самоцел за нас – за да бъде, би се изисквала една по-непречупена наивност – но то е за нас възможност за критика на времето и за истинно усещане на времето, неща, които са си предпоставка за един значим, типичен стил.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 34

 

14.ІІІ. […] Докато екстаз не обхване целия град, Кабарето* не е постигнало целта си.

* „Кабаре Волтер“, „люлката на дадаизма“ (б. пр.).

 

(да се продължи)

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 33

 

12. ІІІ. Това, което ние тържествено отпразнуваме, е едновременно буфонада и панихида.

 

(да се продължи)