Уолъс Стивънс „Домът бе тих, светът спокоен“

by Владимир Сабоурин

 

Домът бе тих, светът спокоен.
Читателят потъна в книгата, лятна нощ бе

Сякаш съзнателното битие на книгата.
Домът бе тих, светът спокоен.

Думите се изговаряха като да няма книга,
Единствено читател, склонен над лист,

Искаше да се склони, повече от всичко искаше
Да бъде ученият, за когото тя е истина, за когото

Тази лятна нощ е сякаш съвършена мисъл.
Домът бе тих, защото трябваше да бъде.

Да бъде тих бе част от смисъла, част от съзнанието:
Проникване на съвършенството до страницата.

А светът бе тих. Истина в спокоен свят,
Където няма по-различен смисъл, самата тя е

Тиха, самата тя е лятото, нощта, самата тя
Читателят, склонен до късно, четейки там.

 

На Владимир Градев