vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

addenda към орфеевия комплекс

 

Няма орфеев комплекс
Само хонорари от сп. орфей

 

 

 

 

 

Реклами

Уолъс Стивънс „Домът бе тих, светът спокоен“

 

Домът бе тих, светът спокоен.
Читателят потъна в книгата, лятна нощ бе

Сякаш съзнателното битие на книгата.
Домът бе тих, светът спокоен.

Думите се изговаряха като да няма книга,
Единствено читател, склонен над лист,

Искаше да се склони, повече от всичко искаше
Да бъде ученият, за когото тя е истина, за когото

Тази лятна нощ е сякаш съвършена мисъл.
Домът бе тих, защото трябваше да бъде.

Да бъде тих бе част от смисъла, част от съзнанието:
Проникване на съвършенството до страницата.

А светът бе тих. Истина в спокоен свят,
Където няма по-различен смисъл, самата тя е

Тиха, самата тя е лятото, нощта, самата тя
Читателят, склонен до късно, четейки там.

 

На Владимир Градев

 

 

 

 

 

 

Съработникът в „Разпознавания“ на Владимир Градев

20448970_360388874377981_7528612153229401221_o

The house was quiet and the world was calm.
Уолъс Стивънс

След излизането на третата част на теологическата сума на Владимир Градев, чието теоретично начало постави Това не е религия (2013), теолого-политически продължена с Излизания (2015) и завършена сега в практическия, практикуващ, мистагогически разум на Разпознавания. По пътищата на душата (2017), имаме пред себе си пълната картина на едно рядко несвоевременно и уникално несвоеместно богословие, мислещо свещеното в Ернст-Юнгеровата „епоха на работника”. Структуриращите трилогията въпроси какво можем да знаем, какво сме длъжни да правим и на какво можем да се надяваме в човешкото условие между абсолютното тайнство и нищото са поставени в хоризонта на „фаталното своеобразие” (46) на „един свят, в който името на работника притежава значимостта на означение на ранг и в който трудът се схваща като най-вътрешната му необходимост”. Подобно на Юнгеровия работник Градевият не е „представител на ново съсловие, на ново общество, на нова икономика”, доколкото е „или нищо, или повече, т.е. представител на една своеобразна, действаща съгласно собствени закони, следваща собствено призвание и съпричастна на особена свобода формация”. И при двамата работникът е преди всичко Gestalt, „формата, която прави цялото повече от сбора на неговите части” (29), както по отношение на себе си, така и спрямо света и другото. И при двамата жилавата воля за гещалт, въплътена в работата, е независима от „моралната схема на едно корумпирано християнство, в което самият труд се явява като нещо зло и което прехвърля библейското проклятие в материалното отношение между експлоататори и експлоатирани”. Проследимото в трилогията последователно уплътняване на мисленето на свещеното по посока на биването му в света ни кулминира в едно богато и „плътно” описание на „работата на душата”, трезво съперничещо с дитирамбично амплифицираната констатация на Юнгер, че „не може да има нищо, което да не се схваща като труд” в съдбовната за времето ни епохалност на гещалта на работника: „Трудът е темпото на юмрука, на мислите, на сърцето, животът денем и нощем, науката, любовта, изкуството, вярата, богослужението, войната; трудът е трептенето на атома и силата, движеща звездите и слънчевите системи”. Истината е „това, което работи” (95), душата работи, „вибриращо и пулсиращо” (44) произвеждайки реалност – самата тя работа на „вибриращата й реалност” (9) – в сътрудничество, съвместен труд със съдбата.

Очаквайте