На 27.05.2017 в сп. „Егоист” излезе материал за Нова социална поезия

by Владимир Сабоурин

 

На 27.05.2017 в сп. „Егоист” излезе материал за Нова социална поезия под заглавието „Всичко за явлението Нова социална поезия” с автор Деси Николова.

Материалът бе споделен във ФБ от Николай Владимиров, редактор на сп. „Нова социална поезия”.

По-късно това споделяне изчезна от стената ми, така че мога да цитирам само по памет казаното от Владимиров. То беше в духа на огромни благодарности към автора на материала и оставяше усещането, че публикацията в сп. „Егоист” е решаващ пробив за Нова социална поезия.

Позволих си да възразя на това фриволно говорене за Нова социална поезия, която възникна тъкмо като алтернатива на лайфстайла, въплътен по знаков начин от 90-те години насетне в сп. „Егоист”, първото лайфстайл списание в България.

Г-н Владимиров възрази, че трябва да сме благодарни за публикацията в сп. „Егоист”, да сме благодарни при това очевидно не в лично качество, а като литературно движение.

Аз, Владимир Сабоурин, съавтор на Манифеста на нова социална поезия и съосновател на движението Нова социална поезия, не съм благодарен на сп. „Егоист” за публикацията, посветена на Нова социална поезия.

Смятам, че изказването на благодарност тъкмо на сп. „Егоист” е грубо недоразумение, ако изхождаме от основанията на литературното движение Нова социална поезия, изложени в Манифеста му.

Опасявам се, че това грубо недоразумение не е неволна грешка на езика и мисълта. Приемам го като опипване на почвата колко далеч може да се стигне и целенасочено пресичане на граница от страна на редактор на сп. „Нова социална поезия”, отвеждащо в посока, която съм отхвърлил както в лично качество, така и като съавтор на Манифеста и съосновател на движението.

Поради тази причина не взех участие в премиерата на Брой 6 на списанието на 27.05.2017 и ще се въздържам от участие в събития на Нова социална поезия, чийто формат се задава от г-н Николай Владимиров.

Инициирах създаването на Нова социална поезия, късайки дългогодишни човешки връзки. Необратимо е убеждението ми, че в българското литературно поле с тях е постлан пътят към преддверието на ада на нерешителните, постилащи червения килим пред всеки следващ победител.

Аз съм с победените.