vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Ad НСП-Свободна сцена

 

Считано от днес, 28.05.2017 г. не нося никаква отговорност за политиките в НСП-Свободна сцена.

ВЛАДИМИР САБОУРИН, съавтор на интелектуалния продукт Нова социална поезия

 

 

 

 

 

постът на васил прасков от снощи

 

постът на васил прасков от снощи, обявяващ оттеглянето му от нсп, беше напълно излишен

но от самото начало на създаването на нсп прасков и аз правим излишни неща

защото не сме корпорация, а радикали на сърцето и мисълта

снощният му пост показва също напълно оголено, че не става дума за кабинетни маневри

продължавам да твърдя, че николай владимиров поднесе на тепсия нсп на егоист

няма да толерирам подобни жестове, подриващи стойността на запазената марка нсп

нека да съм пределно ясен: запазената марка нсп е интелектуален авторски продукт на сабоурин, прасков и мерджанов

всеки друг, ползващ марката, трябва да го прави с уважение и внимание към духа на манифеста, основаващ движението нова социална поезия

при всяка користна злоупотреба с марката за персонална промоция, уронваща престижа и стойността й, ще реагирам радикално и неумолимо, както направих вчера, 27.05.2017

приемам предложението на васил прасков за разделянето на Нова социална поезия на манифестно ядро и свободна сцена

ВЛАДИМИР САБОУРИН, съавтор на интелектуалния продукт Нова социална поезия

 

 

 

 

 

На 27.05.2017 в сп. „Егоист” излезе материал за Нова социална поезия

 

На 27.05.2017 в сп. „Егоист” излезе материал за Нова социална поезия под заглавието „Всичко за явлението Нова социална поезия” с автор Деси Николова.

Материалът бе споделен във ФБ от Николай Владимиров, редактор на сп. „Нова социална поезия”.

По-късно това споделяне изчезна от стената ми, така че мога да цитирам само по памет казаното от Владимиров. То беше в духа на огромни благодарности към автора на материала и оставяше усещането, че публикацията в сп. „Егоист” е решаващ пробив за Нова социална поезия.

Позволих си да възразя на това фриволно говорене за Нова социална поезия, която възникна тъкмо като алтернатива на лайфстайла, въплътен по знаков начин от 90-те години насетне в сп. „Егоист”, първото лайфстайл списание в България.

Г-н Владимиров възрази, че трябва да сме благодарни за публикацията в сп. „Егоист”, да сме благодарни при това очевидно не в лично качество, а като литературно движение.

Аз, Владимир Сабоурин, съавтор на Манифеста на нова социална поезия и съосновател на движението Нова социална поезия, не съм благодарен на сп. „Егоист” за публикацията, посветена на Нова социална поезия.

Смятам, че изказването на благодарност тъкмо на сп. „Егоист” е грубо недоразумение, ако изхождаме от основанията на литературното движение Нова социална поезия, изложени в Манифеста му.

Опасявам се, че това грубо недоразумение не е неволна грешка на езика и мисълта. Приемам го като опипване на почвата колко далеч може да се стигне и целенасочено пресичане на граница от страна на редактор на сп. „Нова социална поезия”, отвеждащо в посока, която съм отхвърлил както в лично качество, така и като съавтор на Манифеста и съосновател на движението.

Поради тази причина не взех участие в премиерата на Брой 6 на списанието на 27.05.2017 и ще се въздържам от участие в събития на Нова социална поезия, чийто формат се задава от г-н Николай Владимиров.

Инициирах създаването на Нова социална поезия, късайки дългогодишни човешки връзки. Необратимо е убеждението ми, че в българското литературно поле с тях е постлан пътят към преддверието на ада на нерешителните, постилащи червения килим пред всеки следващ победител.

Аз съм с победените.