Из „Престъпления на радостта“ на Кирил Василев
by Владимир Сабоурин
* * *
надвесен
над огромен златен нимб
гледаш
как всичко умира в слава
защо не скачаш
целият трепериш от желание
там няма лице
лицето е изчегъртано
защо ти е лице
никога не е имало лице
скалата пука под краката ти
целият трепериш