Из „Престъпления на радостта“ на Кирил Василев

by Владимир Сабоурин

 

* * *

надвесен
над огромен златен нимб

гледаш
как всичко умира в слава

защо не скачаш
целият трепериш от желание

там няма лице
лицето е изчегъртано

защо ти е лице
никога не е имало лице

скалата пука под краката ти
целият трепериш