vs. archives

поети без поезия

(подлежи на уточняване как ще премахнем поезията)

1
Имаше дни
когато светът беше морга
със счупени прозорци

и детето надничаше вътре

сега студът
на циментовите маси
се изкачва радостно по стълбището

вратите на съществуването се блъскат
но вече не настръхвам
от това

2
да

мога да се изправя
мога да се препаша с блясъка
на несвършващия ден

да

мога да мина през процепа
и да продължа нататък

изгубена мълния
без памет и очакване

да

3
какво значи спасение

да осиновиш нищото
да го отгледаш и възпиташ
да го видиш как тича между тополите
и пухчетата докосват коленете му

да не го извикаш по име

целият да си в милостта на нищото

тази сутрин
мъглата е толкова гъста
в нашия краен квартал
че призраците
под прозореца ни
съпровождат детски колела
които имат само гласове
и се страхуваме
че ще пораснат без лица
преди небето да се е
изчистило

След приключването на траялия над 15 години мирен преход в литературата болезнено стои въпросът що е все пак литературен живот.

През петнайсетгодишния период, приключил внезапно това лято, въпросът не стоеше, доколкото мирният преход в литературата просто следваше всенародния мирен преход на бг обществото.

Което накратко означаваше:

1) Излъчване на народен писател от средите на университетската приватизационно-фондационна интелигенция

2) Социология на литературата, провъзгласяваща несъществуването на бг лит-рата (с изключение на консенсусно излъчения народен писател)

3) Същата, картографираща центъра (народния писател) и маргиналиите (всеки, неучастващ в приватизационно-фондационните дела)

4) Теоретичното налагане от екзактно социологическа гледна точка на понятието за добър вкус, включващо уважение към народния писател и категорично отхвърляне на езика на омразата, (недо)посмяващ да се надигне от маргиналиите

5) Определянето на Ани Илков за жив класик, който трябва да се държи като мъртъв, възхваляването му като такъв (мъртъв).

За голяма почуда на тази социология на лит-рата това лято се оказа, че трябващите да си стоят мъртви са живи. Реакцията й беше да обяви идването на апокалипсиса в 6 вечерта (прочетено у народния писател), тъгуването (прочетено у народния писател) и апелирането към добрия вкус (лично творчество на социолога на лит-рата).

Удобно несъществуващият, мъртъв или маргинален литературен живот изведнъж се оказа просто жив.

Краят на мирния преход е възкресението на литературния живот.

ТУК
ПОДУЕНЕ

Уважаема Редакция,

тази сутрин с дълбока покруса и справедливо негодувание установявам, че не съм номиниран във Вашия Конкурс „Промирен преход“.

Смятам, че решението да не ме номинирате в категорията „Подпалвачи на тютюневи складове“ е тенденциозно и крайно несправедливо.

Пред лицето на това въпиющо подминаване на творчеството ми от Ваша страна съм длъжен да доведа до знанието на широката културна общественост високохудожествения дистих, неоценен от Вас, с който кандидатствах за Конкурса „Промирен преход“ в категорията „Подпалвачи на тютюневи складове“.

В този дистих говори лирическата героиня и споделя на лирическия герой следното:

Открих ти цялата си душа
Остава да ме чукаш в гъза.

Убеден съм, че след обнародването на това Отворено писмо Вие ще преразгледате решението си да не ме номинирате.

С уважение и очакване Ваш

Владимир Сабоурин