vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Из „Дневника“ на Гьобелс, 07.08.1936

 

Рано лягане. Днес една седмица олимпиада. Дано скоро да свърши.

 

 

 

 

 

Нова предметност. Fest der Schönheit VІ

 

Един олимпийски стадион побира по-малко от един
Концлагер какво са стотехиляди на olympiastadion спрямо двеста
Хилядите на sachsenhausen трийсетина минути със S-Bahnа един от друг
Аугусто ще модернизира това архаично състояние предстои красотата
На стадиона концлагер там близо край град сантяго зрителят трябва
Да е пряк участник в празненството омерзен от август той краде
От зверовете на август

 

 

 

 

 

Откраднато от Ани Илков (след черешовата кражба на грознохубавите)

 

той вече омерзен от този август е

(следва: красивото тъгуване на жертвата)

ние сме августът на подпалвачите

(но по-добър е ани)

 

 

 

 

 

Нова предметност. Fest der Schönheit V

 

Празен чек от фюрера никой друг няма право да отразява
Красотата ексклузивни права върху празненството на народа
Бюджет двамилионаиосемстотинхиляди райхсмарки трябва да й се признае
Че не е ренегат винаги вярвала в изкупителната сила на красивото и пак на
Народа (четристотинхиляди райхсмарки хонорар) подводни снимки
В геометрично напукан басейн за скокове четирите рамена
На пукнатините представляват ръкави на млечния път

 

 

 

 

 

Код: Жертва

 

добре позната на всеки бг субект врътка

крадецът е жертва

coming soon

 

 

 

 

 

Сводка на берлинската полиция, 4.8.1936

 

На 4.8.1936 г. Негово Величество Царят на България и Царицата на българите са пристигнали в Берлин инкогнито с лека кола под името Граф и Графиня Рилски. Негово Величество Царят отседна в хотел Бристъл, докато Царицата се отправи към Университетската Клиника за жени, ул. „Монбижу“ № 2.

 

 

 

 

 

Grabraub. Така Не Може Да Продължава

 

границата е прекрачена

с кражба от наскоро отишъл си поет

немският термин е Grabraub

английският Grave robbery

ТАКА НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА

 

 

 

 

 

Raub an Namenlosen. Zu den Grenzen der Intertextualität

 

In einer kleinen Literatur (leider nicht nach Deleuze) ist das Sich-Bedienen bei dem lieben unbekannten (am besten toten) Nächsten ein Raub.

Das Geraubte wird dann offshore verkauft, wo keine Seele den armen geraubten Nächsten kennt.

Wo ist dann die Intertextualität, wenn der ausgeraubte KEINEN NAMEN hat?