Ингеборг Бахман „Миризми“

by Владимир Сабоурин

 

Аз винаги харесвала съм миризмата, потта
сутрешните изпарения, също екскрементите
и мръсотията след дълъг път със влак и във леглото.

Миризмата ми проклета стана, аз дъхах
на ракиен смрад насред дома с добра подредба.
Три къпания месечно не бяха рядкост. В края
ме отбягваха като животинска леш.

Тъй много са нещата, за които съжалявам, най-много
миризмата си, не бе харесвана за жалост.
Поражда тя омраза, отмъстителност, проклятие така пораждат се.