Томас Хюбнер „Котката дреме върху горещия паваж“

by Владимир Сабоурин

 

котката дреме върху горещия паваж
дишането й е почти незабележимо
ала равномерно
тя не знае
че не сме приключили все още
епохата на експлоатацията
тя не знае че човекът все още
за човека е вълк
тя не знае
че уж единственото живо същество
способно на съчувствие и любов към ближния
изнамира и прилага все нови методи на поробване
изтезание и изтриване от лицето на земята
сега тя отваря загадъчните си
египетски очи
и ме поглежда
тя не знае
защо виновно
отвръщам поглед