Сонет. Hommage à Brecht

by Владимир Сабоурин

 

Това, което аз познавах още отпреди
Бучене на вода или: на някаква гора
Оттатък прозореца, но скоро съм заспал
И лежах отсъстващ дълго в нейните коси

Затуй не знам, цял от нощта разбит, за нея друго
Освен нещичко от нейното коляно, от шията й малко
В черната й коса мирис на соли за вана
И това дето по-рано за нея се бе разчуло

Казват ми, че бързо се забравяло лицето й
Защото през него нещо прозира
Празно като неизписан лист хартия

Но, казваха, тенът й не бил светъл
Тя самата знае най-добре, че ще я забравят
Ако прочете това, няма да знае кой го е направил.