Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Първата елегия“ (ІV строфа)

by Владимир Сабоурин

Странно е наистина да не обитаваш вече земята
да не се упражняваш в току-що усвоени обичаи
да не отдаваш на розите и на други от само себе си
обещаващи неща значението на едно човешко бъдеще.
Това, което си бил в безкрайно боязливи ръце
да не бъдеш вече и дори собственото име
настрана да оставиш като счупена играчка.
Странно е да не желаеш по-нататък желанията. Странно е
всичко свързано да видиш тъй хлабаво в пространството
да пърха. А да бъдеш мъртъв е уморително
и изпълнено с наваксване, така че постепенно усещаш
малко вечност. – Ала живите правят
всички до един грешката да различават прекалено рязко.
Ангелите (казват хората) често не знаят дали
сред живи или мъртви ходят. Вечният поток
влачи през двете царства всички времена
непрестанно със себе си, шума и на двете заглушава.