Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Първата елегия“ (ІІІ строфа)

by Владимир Сабоурин

Гласове, гласове. Чуй, сърце, както иначе само
светците са чували: че тях ужасният повик
повидгал от пода. Те обаче да коленичат продължавали
невъзможни, и не му обръщали внимание –
Така те чували. Не че ти на Бога би понесъл
гласът, далеч си от това. Ала чуй онуй, което вее,
непрекъснато съобщение, образувано от тишината.
Сега шурти към теб откъм онези млади мъртъвци.
Където и да влезнеше, нима не те заговаряше в църквите
в Рим и Неапол тихо съдбата им?
Или някой надпис възвишено ти се възвестяваше
както наскоро плочата в Санта Мария Формоза.
Какво ли искат от мен? тихо трябва да отмахна на неправдата
външността, която на техните духове
чистото движение понякога препъва едвам.