vs. archives

Лице с лице
Пеейки за собствената си музика
Изкачвайки се на плача по клоните
Лице с лице
Плачът му и вечността
Хората отчаяни в това приключение
Не могат да се върнат към неговото начало
Не могат да променят края на точното му място
Лице с лице
Отваряйки очите тъй близки като смъртта
Лице в лице
Колко много си спомням със собствения му парфюм и музика
Падайки и вдигайки
Колко много очакване във формата на статуя без съдба
Колко много усмивки отпразнувани като чудо
Лице с лице
Оковани за деня и за безкрая
С вид на знаещи това и онова и онова и това
С вид на пеещи
С вид на смеещи се
Лице в лице
С вид на плачещи а в действителност скърцащи
Скелетът скърцащ за да научи занаята си
Лице с лице
По пътища разстроени от гърдите до главата
По пътищата на живота към смъртта
Залепяйки на устните ни марката на скръбта
Репетирайки последния дъх
Лице с лице
Със своята плът и духа си
Или с огледалото на времето в пространствените му темели
Слушайки шумоленето на дълбините ни
И от друга страна плътоядното въжделение на нищото
Лице с лице
Без да разбираме писмото на вътрешните си сенки
Залепяме на устните си последния дъх

Първият плод който изниква върху клона на разоренията
Като първия войник в дъното на улицата
Дървото на улиците
Дървото на времената
Дървото което пее на достъпните си клони
Дърво и дърво
Дърво до дърво за джунгла
Дърво за пейзаж породен под небето

Бухалът съзерцава Персия
Върху гърба на своето пренебрежение
И участъкът път е нов плод
Очакван от очите

Първи януари в тишината си
Виждам те да се приближаваш царице Ана върху магарето на годините ти
С пръстена на годината върху пръста
Жена на вътрешни ласки
И нейната тайна от перли и от изтока
На дъното на зеления край на зениците й
Животът се разбива върху скалите

Аз познавам тайната на дервиша
Седнал насред Персия
И гледащ наляво
Ще проговори…
Говори с красноречивата милост на ширнали се земи
(Тогава
Тогава и тогава
Изумителният клепач лампата на очите
Крадецът на зазорявания морякът от седеф
Пещерата на сърцето с ветрове на хиляда години
Намагнетизираният лабиринт
Царят и астрологът с очи в траур и съдбовност
Конят бял като гълъб
От толкова мисли за планините
Полярната звезда с цвете на пръста
Тогава тогава)

Думите минават с корабния нос по вятъра
Спомените се доближават до разперени платна
Надеждите се отдалечават към хоризонта на птиците

Диамант по-могъщ от картечница
Изпълва очите на личните си сънища
И дори най-нещастната звезда
Мирише на нощ във всяко свое кътче

Следобедът нараства от болка на чучулига
Небето трепери като перата на шията
Тъй уморена от подготвянето на дните
Заключените образи нежно минават тихомълком

Като кърпа отгатваща аромати
Светът излиза от джоба

І
Призракът познат на бурите като обзет от треска кон
Произволно допринася бързината си в очите на здрача
Блокирани сме от угризенията
Атаката на угризенията с глас на нощ и умиращ вълк
Алармира сомнамбул изпепелен от мълния твоите хитрости са позакъснели
Култиватор на метаморфози в тъмни жилища
Как да обуздаеш огъня от съобщения на простолюдието
И да събереш деянията изгубени по пътя
Една жена може да отдаде тайните си перипетии
Раздразнена от нашествие на облаци в живота си
Красива като фаворитките в голямата история
Предупреждението на неизбежната гилотина
Няма да промени нищо в проектите й
Напротив смъртта прави медал от безутешната й глава
И посещението на отвъдното
Й предоставя предварително полюшваща се походка
Когато се отдалечава без дори да развърже възлите на миналото си

ІІ
Изпепелете вълците от гъсти мъгли посещаващи
Пълзящата метаморфоза на простолюдния огън
Хитрините на морската буря блокирана от звездите
Угризенията стегнати на възел около спомена
Който от ден на ден намалява скоростта си
Нелегалният призрак бди на пътеката си
Произволно безутешен
Сомнамбулен кон изпълен със здрач
Като предупрежденията на историята
Трескав вестител на бъдещето отдаден на обитаването

Голямата фаворитка събира неизбежните медали
Нашествие на раздразнени перипетии
Сдържайте несдържаната атака на жената оттеглила се
И нейната полюшваща се стъпка през умиращата празнота

Неспокойни на пръстените на устните и техните усети
Думите се измиват като мечове
Благородни защитници на жената в падналия й мрамор
Трагическите безумия избухват в треска
Или в обелиск на възвишени факти

Пейзажът се издува от изобилия
Но има смекчаващи обстоятелства
За лятото седнало в средата на годината
И по-реално от миналогодишните жени
Той е прекрасната туника на манастира
В часа на низшествието на стълбите и на светлината търкаляща се от фенерите

Като разпуснати коси
За мрамора и заспалата вътре сирена
За времето и неговите рани