vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Висенте Уидобро „OSRAM“

 

Дай ми запалените си огърлици
Под симетричната синева
В инверсното дърво
където се раждат дъждовете
Славеят във възглавничката си от пера
Толкова удряше с крила
че докара сняг
И белите борове там над езерата
Бяха разцъфтели мачти
Корабни въжа под гъста мъгла
Корабни въжа насред пяната
В захабените вълни
Струни на претърпели корабокрушение арфи

ОСВЕТЯВА СЕВЕРНИЯТ ФАР

Виж островите танцуващи над морето
Никога не си била толкова красива
Край пътя хвърляш звезда
ХАЙДЕ
Тръбата ми зове към арктическите морета
И зеницата ти е отворена за всички корабокрушенци

 

 

 

 

 

Реклами

Висенте Уидобро „Къща“

 

Върху масата
крехкото ветрило
Птица умряла в полет

Къщата отсреща
бяла от гипс и сняг
В незнайната градина
разхожда се някой

И объркан ангел
Е заспал върху дима на комина
За да се продължи пътят
Трябва да се започне отначало

КОЙ СКРИ КЛЮЧОВЕТЕ

Имаше толкова много неща които не можах да открия

 

 

Висенте Уидобро „Песен“

 

Някой
който не си ти
Пее зад стената

Огледалото
раздвояваше гласа
И няколко звезди корабокрушенци
Спяха на гърдите ти

КОЙ СИ

Гласът който отговори
Идваше от някъде отвъд гръдта ти

 

 

Висенте Уидобро „Душа“

На Соле Казабон

Нещо докосва стената
Ала душата която би могла да се роди
Няма очи

Търсещата врата
Утре ще види
Шумът на стъпките й
Потъва в килима
Не се намира

В живота
Понякога има малко светлина

ТЯ ЩЕ ДОЙДЕ
ЧАКАМЕ Я

Висенте Уидобро „Нова година“

Сънят на Яков е станал реалност
Око се отваря пред огледалото
И хората, които слизат върху екрана
Захвърлят плътта си като старо палто.

Филмът хиляда деветстотин и шестта
Излиза от кутията.

Европейската война.

Вали над зрителите
И се чува шум на трусове.

Студено е.

Зад салона
Се е изтърколил старец, прожектиран в празното.

Висенте Уидобро „Ноктюрно ІІ“

 

Пустинната стая
Затворена е вратата
Усещаш как светлината си отива.

Сенките излизат изпод мебелите
И там далече изгубените вещи
Се смеят.

Нощта.

Спалнята се наводнява.
Аз съм изгубен.
Вик изпълнен със скръб
Никой не отговаря.

 

 

Висенте Уидобро „Есен“

 

Пазя в очите си
Топлината на твоите сълзи…
Сетните
Вече няма да плачеш.

По пътищата
Иде есента
Късайки всички листа.

О, каква умора!

Дъжд от крила
Покрива земята.

 

 

Висенте Уидобро „Ноктюрно“

 

Часовете се плъзгат бавно
Като капки вода по стъклото.

Нощна тишина.

Страхът се разстила във въздуха.
И вятърът плаче в басейна.

О!

Било е листо.

Човек би казал, че е краят на всички неща.

Целият свят спи…
Въздишка
Някой в къщата е починал.

 

 

Висенте Уидобро „Огледалото на водата“

 

Огледалото ми, течащо през нощта
Става на поток и се отдалечава от стаята ми.

Огледалото ми, по-дълбоко от света
Където всички лебеди се удавиха.

То е зелен басейн в стената
И в средата му спи закотвена голотата ти.

На вълните му, под сомнамбулно небе
Бляновете ми се отдлачеват като кораби.

На крак на кърмата винаги ще ме видите да пея.
Тайна роза набъбва в сърцето ми
И на пръста ми пърха пиян славей.

 

 

Висенте Уидобро „Поетическо изкуство“

 

Нека стихът бъде като ключ
Който да отваря хиляди врати.
Пада лист, нещо минава прелитайки
Видяното от очите да бъде сътворено
И душата на слушателя да трепери.

Измисляй нови светове и пази думата си
Прилагателното, когато не дава живот, убива.

Намираме се в периода на нервите.
Мускулът виси
Като спомен в музеите
Но силата ни поради това не е по-малка
Истинската сила
Пребивава в главата.

Защо възпявате розата, о Поети!
Накарайте я да цъфти в стихотворението
Само заради нас
Живеят всички неща под Слънцето.

Поетът е малък Бог.