Висенте Уидобро „Призвание за висини“

by Владимир Сабоурин

Напразно е да бродиш в презрение с презрение на гърба

Напразно е да вървиш по небето и с небето на рамо
Напразно е да си океан с големи криле като нощи
Никога зеленото самотно перо тъй високо и ечащо
Не ще уталожи страстите си нито свирепите скали на планетата

Вятърът преминава през скелета
Подрънква със слонова кост на дъното на времето и самотата ми
Връхлита пръснати висоти и пролети сокове от далечни обстоятелства
Има толкова силен вкус на тежко ранено небе
Че гласът се гали като сянката на кораб умиращ от тревога

Дърветата не пеят по желаните си брегове
Ала нощта е с нежна вода
Има чисти неща като мъртвец сред своите свещи
Има приятни неща като селото с прозорците и свечеряванията си

Има тъжни неща като фенерите на някои гробове за да разчетеш името

Вятърът минава през хората
И отнася миризмата на тяхната планета