Висенте Уидобро „Оттатък и отсам“

by Владимир Сабоурин

Сред клоните на леката мъгла и гробните й прагове
Сред клоните на нощта
Огърлицата саможиви очи
На бухалите и вещерите с окървавена сянка
Те слушат тъмнината
И гората се изпълва със скъпоценни камъни и гадания
Слушат тъмнината чиито водопади слизат тихомълком
Връз полята и горделивия сън
На корените

Бухалът е кацнал върху любимия блян
В креслото си от разкаяно мълчание
С очи инкрустирани в нощта
Когато мисли

Бухалът е в окото на леопарда
И леопардът в окото на дървото
И дървото е в окото на самотата
И самотата в окото на момичето
Което хлипа в мантията си от увенчани мъгли