vs. archives

Има думи които хвърлят сянка на дърво
Други с атмосфера на небесни тела
Има думи с огън на мълнии
И опожаряващи където паднат
Други замръзват на езика и се чупят излизайки
Като тези стъкла крилати и пророкуващи
Има думи с магнитна сила притеглящи съкровищата на бездната
Други се разтоварват като вагони върху душата
Алтазур не се доверявай на думите
Не се доверявай на церемониалното лукавство
И на поезията
Клопки Клопки от светлина и пищни каскади
Клопки от перли и водолазна лампа
Върви като слепците с очите им от камък
Предчувствайки бездната на всяка крачка

Но не бой се от мен моят език е различен
Не се опитвам да правя никого щастлив или нещастен
Нито да свалям флагове от нечии гърди
Нито да давам пръстени от планети
Нито да правя спътници от мрамор около чужд талисман
Искам да ти дам една музика на духа
Моя музика на тази цитра посадена в тялото ми
Музика която те кара да мислиш за растежа на дърветата
И се взривява в илюминации дълбоко навътре в съня
Аз говоря от името на непозната на никого звезда
Говоря с език просмукан от неродени морета
С глас изпълнен със затъмнения и дистанции
Тържествен като битката на далечни звезди или галери
Глас който се продънва в нощта на скалите
Глас който дава зрак на внимателните слепци
Слепците скрити в дъното на къщите
Като в дъното на самите себе си

Платноходките които отплуват да разпилеят душата ми по света
Ще се върнат превърнати в птици
Някоя прекрасна утрин висока много метри
Висока като дървото чийто плод е слънцето
Крехка и чуплива утрин
В часа когато цветята си мият лицето
И последните сънища побягват през прозорците

Толкова екзалтация за да завлечеш небесата в езика
Безкраят се настанява в гнездото на гърдите
Всичко става предзнаменование
ангел тогава
Мозъкът се превръща в разкриващ систрум
И часът уплашен удря на бяг пред очите
Птиците гравирани в зенита не пеят
Денят се самоубива хвърляйки се в морето
Кораб облечен в светлини скръбно се отдалечава
И вдън вълните риба слуша стъпките на хората

Тишина, земята ще роди дърво
Смъртта е заспала на шията на лебед
И всяко перо трепти различно
Сега когато Бог седи на престола на бурята
Когато парчета небе падат и се оплитат в джунглата
И тайфунът разрошва брадата на пирата
Сега извадете покойницата на вятъра
За да отвори вятърът очите й

Тишина, земята ще роди дърво
В кутията на черепа имам тайни писма
В дъното на гръдта си имам болящ въглен
И съпровождам гръдта си до устата
А устата до вратата на съновидението
Светът влиза през очите ми
Влиза през ръцете влиза през краката
Влиза през устата и излиза
Като небесни насекоми или облаци от думи през порите