Велимир Хлебников „Може би израснах като чугунен истукан“
Може би израснах като чугунен истукан
В степите под гледеца на небето.
Те са пълни със зверове.
Може би съм надпис
Бледен и слаб
Върху чашата на други измерения.
Може би израснах като чугунен истукан
В степите под гледеца на небето.
Те са пълни със зверове.
Може би съм надпис
Бледен и слаб
Върху чашата на други измерения.
О, ако Азия сушеше с косите
Лицето ми със златен и сух пешкир
Когато в студен се къпя ручей.
Сега аз съм скромен пастир
Плитка плета от Рейн, Ганг и Хуанхъ
И кравешко рогче лежи наоколо някъде.
Рог отрязан с трион и звънка цепната тояга.
Аз затварям клепачи и виждам пагодите благоуханни:
Тук е живял мамутът, любимец на богдихана.
И от края на стрехата леят на пода своя звън звънчетата
И на пъстроцветните светилници горят красиво венчетата.
Аз виждам на керченска могила подземната зора
И дъгата висяща и сивосинкавия дим
И на червените камъни полета, и воя, и гърма.
И червения дъжд, ужасен за дивака.
Но какво е това? Към облаците посивели
Лети кумирът с изпънато напред чело.
1911