Бертолт Брехт „Стихотворения в изгнание“

by Владимир Сабоурин

 

Само необходимото за прехрана
Взимат от чуждото обкръжение. Пестеливо
Разходват спомените.

След тях не викат на улицата. Тях не ги спират.
Никой не ги хули, никой не ги хвали.

Лишени от настояще
Те посягат към дълготрайното. Само и само да достигнат целта си
Която е тъй далече
Те работят върху своето усъвършенстване.

Небрежно търси заетият
Нещо за хапване. Лишеният от сън
Няма нужда от място за лягане.

С предците си
Те са в по-тясна връзка, отколкото със съвременниците
И най-жадно поглеждат
Лишените от настояще
Към своите наследници.

Казаното от тях е по памет
Те се движат без паспорт и лична карта