vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „За преподаването без ученици“

 

Преподаване без ученици
Писане без слава
Е трудно.

Хубаво е да тръгнеш сутрин
Със свежо изписаните листове
Към чакащия печатар, през бръмчащия пазар
Където продават месо и занаятчийски изделия
Ти продаваш изречения.

Шофьорът е карал бързо
Той не е закусил
Всеки завой е риск
Той отваря запъхтян вратата –
Човекът, когото е трябвало да вземе
Е тръгнал вече.

Там говори онзи, когото никой не слуша:
Той говори прекалено високо
Той се повтаря
Той казва грешни неща –
Никой не го поправя.

 

 

Бертолт Брехт „Те режеха клоните“

 

Те режеха клоните, на които седяха
И си подвикваха един на друг, споделяйки опита си
Как може да се реже по-бързо и политаха
С трясък надолу, а наблюдаващите ги
Поклащаха с глава, докато режеха – и
Продължаваха да режат.

 

 

Бертолт Брехт „Вие сте като хора, достигнали морския бряг“

 

Искате да минете оттатък и разполагате само с лъжица
За изгребване на морето. Или като хора
Падащи от жилищна кула и размишляващи при падането
Как би могло да се строи още по-високо.

Все едно живеете във велико време. – А и това си е така.

 

 

Бертолт Брехт „Стихотворения в изгнание“

 

Само необходимото за прехрана
Взимат от чуждото обкръжение. Пестеливо
Разходват спомените.

След тях не викат на улицата. Тях не ги спират.
Никой не ги хули, никой не ги хвали.

Лишени от настояще
Те посягат към дълготрайното. Само и само да достигнат целта си
Която е тъй далече
Те работят върху своето усъвършенстване.

Небрежно търси заетият
Нещо за хапване. Лишеният от сън
Няма нужда от място за лягане.

С предците си
Те са в по-тясна връзка, отколкото със съвременниците
И най-жадно поглеждат
Лишените от настояще
Към своите наследници.

Казаното от тях е по памет
Те се движат без паспорт и лична карта

 

 

Бертолт Брехт „Това, което у теб бе планина“

 

Това, което у теб бе планина
Го изравниха със земята
И твоята долина
Я засипаха с пръст
Сега над теб минава
Един удобен път.

 

 

Бертолт Брехт „Аз нямам нужда от надгробен камък“

 

Аз нямам нужда от надгробен камък, но
Ако вие се нуждаете – за мен – от него
Бих искал на него да пише:
Той направи предложения. Ние
Ги приехме.
Такъв надпис би бил
За всички ни чест.

 

 

Бертолт Брехт „Продължавай!“

Продължавай!
Не се оглеждай назад. Твоят другар
Е нападнат. Ти обаче
Не му помагай. Дори чужд човек
Помага на падналия. Ти
Приятелят
Не бива да му помагаш.
Продължавай нататък!

Бертолт Брехт „Селянинът се грижи за своята нива“

 

 

1
Селянинът се грижи за своята нива
Наглежда добитъка си, плаща данъци
Прави деца, за да пести от ратаи и
Зависи от цената на млякото.
Жителите на градовете говорят за любовта към родната земя
За здравия селски корен и
Че селянинът е фундаментът на нацията.

2
Жителите на градовете говорят за любовта към родната земя
За здравия селски корен и
Че селянинът е фундаментът на нацията.
Селянинът се грижи за своята нива
Наглежда добитъка си, плаща данъци
Прави деца, за да пести от ратаи и
Зависи от цената на млякото.

 

 

 

Бертолт Брехт „Много хора обичат реда“

 

Много хора обичат реда. Когато се хранят, те постилат
Покривка на масата, ако имат покривка, или забърсват
С ръка трохите от плота, в случай че
Ръката не е капнала от умора. Но тяхната маса стои
И домът им се намира в свят, който без край потъва в мръсотия.
Ах, трябва в долапът да има ред – но в покрайнините на града
Се издига фабриката, мелницата за костно брашно, кървавата
Помпа за принадена стойност! Ах, каква е ползата
До гърлото в калта – да поддържаш
Ноктите в изрядна чистота?

 

 

Бертолт Брехт „Не когато си свършил работата си“

 

Не когато си свършил работата си
Е постигната целта ти
А когато приключи с теб светът –
Тогава за теб всичко е приключило.

 

 

%d блогъра харесват това: