Хорхе Луис Борхес „Угризения от нечия кончина“

by Владимир Сабоурин

 

Освободен от памет и надежда
безпределен, абстрактен, почти бъдещ
мъртвецът не е мъртвец – той е смъртта.
Като Бога на мистиците
за Който трябва да се отрекат всички предикати
мъртвият, вездесъщо непричастен
не е друго освен загубване и липсата на свят.
Всичко негово си присвояваме
не му оставяме един цвят, една сричка –
тук е дворът, който очите му вече не споделят
там е тротоарът, където причакваше своята надежда.
Дори мисълта ни
би могъл да я мисли също и той
поделили сме си като крадци
притежанието на нощите и дните.