Хорхе Луис Борхес „Празна гостна“

by Владимир Сабоурин

Махагонените мебели вечно продължават
посред нерешителността на броката
постоянната си раздумка.
Дагеротипите
заблуждават с лъжливата си близост
на времето, спряно в огледало
и пред погледа изпитателен се изгубват
като ненужни дати
на размити годишнини.
От дълго време
скръбните им гласове ни сподирят
и сега едвам достигат
начеващите утрини на детските ни години.
Светлината на днешния ден
възпламенява стъклата на прозорците
от улицата на вик и шемет
и загърбва и сподавя слабия глас
на предците.