Хорхе Луис Борхес „Надпис на който и да е надгробен паметник“

by Владимир Сабоурин

 

Да не се осмелява дръзкият мрамор
да е бъбриво престъпване на всемогъществото на забравата
многословно изброявайки
името, съжденията, събитията, отечеството.
На толкова дрънкулки присъдата е мъглата
нека не казва мраморът това, което хората премълчават.
Същността на живота приключен –
тръпнещата надежда
безмилостното чудо на болката, почудата на насладата –
винаги ще пребъде.
Сляпо настоява на трайност душата произволна
осигурена й всъщност в живота на другите
когато си едновременно огледалото и отклика
на недостигналите времето ти
и други ще бъдат (и сега са) твоето безсмъртие на земята.