Хорхе Луис Борхес „Югът“

by Владимир Сабоурин

 

От един твой двор да съм поглеждал
древните звезди
от пейката под сянката да съм поглеждал
тези пръснати светлини
на които моето невежество не се е научило да дава име
нито да подрежда в съзвездия
да съм усещал кръга на водата
в потайния кладенец
аромата на жасмин и орлови нокти
тишината на спящата птица
входната арка на двора, влагата
тези неща може би са стихотворението.