Хорхе Луис Борхес „Улиците“

by Владимир Сабоурин

 

Улиците на Буенос Айрес
вече са моите вътрешности.
Не алчните улици
несносни от тълпи и шетане
а безинтересните улици на квартала
почти невидими от обичайност
разнежени от полусенки и залези
и онези по-навън в предградията
лишени от милосърдни дървета
където скромни къщици да са там едвам се осмеляват
смазани от незаличимостта на разстоянията
и се губят в дълбокото видение
на небето и равнината.
За самотния улиците са обещание
защото хиляди отделни души ги населяват
единствени пред Бог и във времето,
без съмнение скъпоценни.
На Запад, на Север и на Юг
се простират – и също са родината – улиците.
Дано в стиховете, които чертая
да са закачени тези флагове.