Йосиф Бродски „Еврейското гробище край Ленинград“

by Владимир Сабоурин

 

Еврейското гробище край Ленинград.
Крива ограда от гнил шперплат.
Зад кривата ограда лежат редом
юристи, търговци, музиканти, революционери.

За себе си пееха.
За себе си спестяваха.
За другите умираха.
Но първо си плащаха данъците,
уважаваха пристава
и в този безизходно материален мир
тълкуваха Талмуда,
оставайки си идеалисти.

Може би виждаха повече.
Може би вярваха сляпо.
Но учеха децата да бъдат поносими
и да станат упорити.
И не сееха жито.
Никога не сееха жито.
Просто лягаха те самите
в студената земя на мястото на семето.
И навеки заспиваха.
А после със земя ги засипваха,
палеха свещи
и в деня на Поменаването
гладни старци извисяваха глас
задъхвайки се от глад, крещяха за успокоението.
И се сподобяваха с него.
Под формата на разпада на материята.

Нищо не помнейки.
Нищо не забравяйки.
Зад кривата ограда от гнил шперплат,
на четири километра от обръщалото на трамвая.

 

Старое_еврейское_кладбище

 

 

 

 

 

 

Advertisements