Алвару д’Кампуш „О, тези първи минути в кафенета на непознати градове“

by Владимир Сабоурин

 

О, тези първи минути в кафенета на непознати градове!
Пристигането сутрин на кейове и гари
Изпълнени с умиротворена и отчетлива тишина!
Първите минувачи по улиците на градовете, в които пристигаш…
И особеното звучене, което на път има протичането на часовете…

Омнибусите, или трамваите, или автомобилите…
Новият облик на булевардите в нови земи…
Мирът, предназначен сякаш за нашата болка
Радостната глъч – за нашата тъга
Липсата на еднообразие – за нашето уморено сърце!…
Площадите, блестящо квадратни и просторни,
Булевардите със сгради, които убягват към края,
Преките, разкриващи изневиделица гледки,
И, пронизвайки всичко това, като наводнение, което никога не излиза извън бреговете,
Движението, движението
Нещо стремително пъстроцветно и човешко, което отминава и остава…

Пристанищата със спрели плавателни съдове,
Прекомерността на всички тези кораби на пристан
С малки буксири до тях в очакване…