Алвару д’Кампуш „Из „Сонети на Алвару д’Кампуш“

by Владимир Сабоурин

 

Когато се поглеждам, не се разпознавам.
Манията ми да чувствам е такава
Че понякога се изгубвам, когато излизам
От собствените си усещания, които ме посещават.

Въздухът, който дишам, този алкохол, който пия
Принадлежат на моя начин да съществувам
И никога не знам как да приключа
Усещанията, които въпреки волята си конципирам.

Нито пък всъщност съм обърнал внимание
Дали наистина чувствам това, което чувствам.
Дали съм такъв, на какъвто в себе си приличам? Дали

Съм такъв, за какъвто в действителност се смятам?
Дори по отношение на чувствата съм малко атеист,
И не знам със сигурност дали съм аз този, който в мен усеща.