Алвару д’Кампуш „Завръщане в бащината къща“*

by Владимир Сабоурин

 

От колко време не съм писал сонет
Но няма значение: сега пиша този.
Сонетите са детство и в този момент
Моето детство е само тъмна точка,

Която в една неподвижна и нищожна отсечка
На пътуването с влак, което съм, ме оставя навън.
И сонетът е като някой, който обитава
От два дни във всичко, което възнамерявам.

Слава Богу, още знам, че има
Едни и същи четиринайсет реда за правене
За да знаят хората къде се намират…

Ала къде се намират хората или пък аз не зная…
Не искам да знам повече за нищо повече
И майната му на онова, което някога още ще знам.

 

*(end of the book)