Алвару д’Кампуш „В просторната трапезария на старите лели“

by Владимир Сабоурин

 

В просторната трапезария на старите лели
Тиктакането на часовника отброяваше времето по-бавно.
О, ужасът на щастието, което не си познал
Защото си го опознал, без да го познаваш,
Ужасът на това, което е било, защото туй, което е, е тук.
Чай с препечени филийки в провинцията от едно време
В колко градове ми беше спомен и ридание!
Вечното дете,
Вечно изоставен,
Откакто чаят и филийките липсват на сърцето ми.

Стопли се, мое сърце!
Стопли отминалите дни,
Защото настоящето е само улица, по която минава този, който ме е забравил…