vs. archives

Изумителната реалност на нещата
Е моето всекидневно откритие.
Всяко нещо е това, което е
И ми е трудно да обясня на някой как това ме изпълва с радост
И как това ми е достатъчно.

Достатъчно е да съществуваш, за да си цялостен.

Написал съм доста стихотворения.
Ще напиша естествено още много.
Всяко мое стихотворение казва това
И всички мои стихотворения са различни
Защото всяко съществуващо нещо е своят начин да каже това.

Понякога се вглеждам в някой камък.
Не се замислям дали той чувства.
Не се заблуждавам да го нарека свой брат.
Но ми харесва, защото е камък.
Харесва ми, защото не чувства нищо
Харесва ми, защото нищо не ни сродява.

Друг път чувам как минава вятъра
И усещам, че само заради това да чуваш как минава вятъра си заслужава да си се родил.
Не знам какво ще си помислят другите като четат това
Но ми се струва, че това е нещо добро, защото го мисля без усилие
И без представа за други хора, които да ме чуват как го мисля
Защото го мисля без мисли
Защото го казвам както го казват думите ми.

Веднъж ме нарекоха поет материалист
И аз се учудих, защото не смятах
Че мога да бъда неречен каквото и да било.
Аз дори не съм поет – аз просто виждам.
Ако написаното от мен има стойност, тя не ми принадлежи –
Стойността е някъде там в моите стихотворения.
Всичко това е абсолютно независимо от моята воля.

Казваш ми: ти си нещо повече
От един камък или едно цвете.
Казваш ми: чувстваш, мислиш и знаеш
Че мислиш и чувстваш.
Нима камъните пишат стихове?
Нима растенията имат идеи за света?

Да, има разлика.
Но не е тази, която ти откриваш
Защото наличието на съзнание не ме принуждава да имам теории за нещата
Само ме принуждава да имам съзнание.
Дали съм нещо повече от един камък или едно растение? Не зная.
Нещо различно съм. Не знам кое е повече и кое по-малко.

Да имаш съзнание е нещо повече от това да имаш цвят?
Може да е така, а може и да не e.
Зная, че просто е нещо различно.
Никой не може да докаже, че е нещо повече от просто различно.

Зная, че камъкът е реален и че растението съществува.
Зная това, защото те съществуват.
Зная това, защото моите сетива ми го показват.
Зная, че и аз съм реален.
Зная това, защото моите сетива ми го показват
Макар и с по-малка яснота, отколкото ми показват камъка и растението.
Не зная нищо друго.

Да, пиша стихове, а камъкът не пише стихове.
Да, съставям си идеи за света, а растението – никакви.
Но това е защото камъните не са поети, а камъни
И растенията са само растения, а не мислители.
Със същото основание мога да кажа, че поради това съм нещо повече от тях
Както и че съм нещо по-малко.
Но не казвам това – казвам за камъка „това е камък“
Казвам за растението „това е растение“
Казвам за себе си „това съм аз“.
И друго не казвам. Какво друго има за казване?

Овчарю от планината, тъй далече от мен с овцете си
Що за щастие е това, коeто сякаш притежаваш – твое ли е то или мое?
Умиротворението, което изпитвам, когато те виждам – мое притежание ли е или твое?
Не, овчарю – то не е нито твое, нито мое.
То е притежание само на щастието и умиротворението;
Нито ти го притежаваш, защото не знаеш, че го притежаваш.
Нито аз го притежавам, защото зная, че го притежавам.
То е само себе си и низпада върху нас като слънцето
Което бие в гърба ти и те грее, а ти безразлично мислиш за нещо друго.
И бие в лицето ми и ме заслепява – и аз мисля само за слънцето.

Ти, мистико, виждаш значение във всички неща.
За тебе всичко има някакъв забулен смисъл.
Има нещо скрито във всяко нещо, което съзираш.
Това, което съглеждаш, го виждаш, за да видиш нещо друго.

Аз за себе си, тъй като имам очи само за да виждам
Виждам отсъствие на значение във всички неща
Виждам това и обичам себе си, защото да бъдеш нещо означава да не означаваш нищо.
Да бъдеш нещо ще рече да не се поддаваш на тълкуване.

Нощта на Еньовден оттатък стобора на двора ми.
Отсам съм аз без нощта на Еньовден.
Защото Еньовден е там, където го празнуват.
За мен остава сянката от светлина на огньове в нощта
Шум от гръмки изблици на смях, отекващото тупване на скокове.
И случаен крясък на някой, който не знае, че аз съществувам.

Само природата е божествена, а тя не е божествена…

Ако говоря за нея като за някакво същество
Това е защото трябва да използвам език
Който придава личност на нещата
Налага им име.

Но нещата нямат име, нито личност –
Те съществуват: небето е голямо, земята просторна
А сърцето ни с размера на свит юмрук…

Благословен да съм за всичко, което не зная.
Наслаждавам се на всичко това като човек, който знае, че слънцето съществува.

Сапунените мехури, които това дете
Се забавлява да пуска със сламка
Са по един прозрачен начин цяла философия.
Сияйни, безполезни и мимолетни като Природата
Приятели на очите като всички неща в нея
Те са това, което са
С една сферична и въздушна безпогрешност
И никой, дори това дете, което си играе с тях
Няма претенцията, че те са нещо повече от това, което изглеждат.

Някои едва се различават в бистрия въздух.
Те са като бриза, който минава и едва докосва цветята
И знаем, че минава само
Защото нещо в нас добива лекота
И приема всичко с по-голяма отчетливост.

Като някой, който в летен ден отваря вратата на къщата
И потапя в жегата на полята цялото си лице
Понякога, изневиделица Природата ме блъска направо
В лицето на всичките ми възприятия
И аз съм объркан, стъписан, искайки да схвана
Без дори добре да зная как или какво…
Но кой всъщност ме кара да възприемам и схващам?
Кой ми е казал, че трябва да възприемам и зная?

Когато Лятото прокарва по лицето ми
Леката гореща длан на своя бриз
Само трябва да изпитвам удоволствие от бриза
Или пък неприятно чувство от неговия зной
И по какъвто и начин да го чувствам
Така, както го чувствам, е начинът, по който е мой дълг да го чувствам…

Де да бях прахът на пътя
И краката на бедните да ме тъпчат…

Де да бях реките течащи
И перачки да клечат по бреговете ми…

Де да бях тополите покрай реката
И да имам само небето над себе си и водата в краката…

Де да бях магарето на мелничаря
И той да ме налага и да ме обича…

Да бях по-скоро това, отколкото онзи, който прекосява живота
Като хвърля поглед назад и съжалява…

Леко, леко, много леко
Минава едва повяващ вятър
И все тъй леко отминава.
Аз не зная за какво мисля
И не се опитвам да разбера.