vs. archives

Дълго преди да се срещнем
В тъмнината на този свят ти
Излязла от тъмнината на утробата аз
Бродейки в тъмния лес преди
Да зърна омотана в системи
Светулката ти в кувьоза

Дълго преди да се срещнем
В приглушения полумрак на ставаща
Частна болница аз те познавах
Под отвесната светлина падаща
Безмилостно върху непречупеното
Приковано тяло на гръцкия титан

Чух името ти първо от неговата уста
На хитроумен занаятчия и провидец
Устата цедяла доскоро ругатни връз
Новия тиран новия комсомолски секретар
Новата власт на виртуалния капитал
Чух името ти първо от неговата уста

Дълго преди да се срещнем
Титана нежно като дъщеря те назова
Рогатата девойка ио

Убивам времето с абсолютно безвкусен
Черешов чийзкейк, спомняйки си с радост
Равна на безвкусността му за великата
Американска страна, за абсолютната също
Безвкусност на цялата храна там
И за величавото неясно усещане за свобода
Свободно от радостите на вкуса.

Чакам да взема дъщеря си
Остава ми още час седене в мола
Върху който още не падат руски бомби
Изпитвам дълбокото умиротворение от осъзнаването
На този прост факт и спокойно, без афект
Мразя всеки един руснак.

Когато ми се отдаде
Розовопръста и пухкавобуза
Ти ми се изсмя в лицето
От първи момичешки страх
Каза с очи на когото много е дадено
На когото аз съм дадена много
Ще се изиска мисли му момченце

Подарена къща назад не се връща

Когато ми роди дъщеря
Разрязана като джоб тип кенгуру
Ти ме погледна бледа от загуба
На кръв анемията на куле вече си
Казваше думата на когото много е
Дадено на когото аз съм дала
Ще му се изиска мисли му

Подарена къща назад не се връща

Когато умря, красавицата на моргата
Превърната отново в момиченцето
С луничките, които ме побъркваха
Ти премълча с недосегаемото достойнство
На алабастрова мъртва хемофиличка
Недосегаемото достойнство на далия всичко
На копеленцето склонено над теб

Подарена къща назад не се връща
Копеленце момченце най-сетне разбра

Не помня нищо в нея освен
Тялото ти в което потъвах след
Провисналата желязна пружина
Да правиш секс без да си положил
Основа на канара е шибана работа
Пише го в евангелията това беше
Построено на пясък, от който
Без да зная как ме издърпваше
Силата на мекотата на ръцете ти

Не помня нищо в тая стая под наем
В люлинска панелка на първия етаж
Трябваше наистина много да се обичаме
За да не усещаме усойността й в костите си
Преди да вляза за първи път там
Дълго ми бе писала за тъмния студ
И единствената ти приятелка брезичката
Пред прозореца споделяла тъгата ти

Не помня нищо в нея освен
Тялото ти което ме въздигаше над всичко
Без да има човешки условия за секс
Както споменах за каква радост може
Да иде реч насред провисналата пружина
На времепространствено изкривяване
От вездесъща тъмна материя, от която
Без да зная как ме издърпваше

Силата на мекотата на ръцете ти
Моята единствена родина

Спомням си когато за първи път
Видях чифтосване на котки бях дете
Беше брутално без да разбирам докрай
Какво се случва разбрах, че с това
Шега не бива определено не като сега

Нямаше стойка нямаше обладаване
Нямаше гордост нямаше радост нямаше
Дори яснота дали изобщо има копулация
Котешките старци на рембо божественото дете
Грозотата през чистия му детски поглед

Мъжкаря сърдито мълчеше ти го
Удостояваше с мяучене колкото
За бог да прости и сърдитостта му
На връщане пак ви видях един до друг
Спазвайки социална дистанция

В спомена ми котките се разбягваха
Веднага след края на садистичната си
Вакханалия вие седяхте като в невидима гостна
В невидими фотьойли пред невидима масичка
Затрупана с хартиени сметки.

Мама пингвинка е за гушкане нощем
Тази мама няма дневни функции, изпълнявани
От татко пингвин който не умее
Да изпълнява нощни гушкащи функции
Иначе казват добър пингвински татко

Мама пингвинка има на корема джоб
В който държи и гушка бебе пингвинче
Бебе пингвинче е зашито в джоба
Може да увисне надолу с главата
Но не може да изпадне от гушкането

Мама пингвинка, от която те извадиха
Също имаше напречен джоб тип кенгуру
В долната част на корема, който разрязаха
Немислимо за татко пингвин изпитание
Татковците пингвини са страхливи

Колко искам да бъда
Като мама пингвинка!

Джеси Оуенс победи в спринта на 100 метра
На Олимпиадата в Германия
през 1936-а, Фюрера не му подаде ръка
защото е негър, а негрите
са най-добри в 100-те
метра, броените секунди между живота и смъртта
които трябва да се преодолеят достойно,
мъжествено на максималната дадена ни висота

Още Хераклит е знаел
че това са 100-те метра

Максималната висота
при достойното мъжествено преодоляване
на броените секунди между живота и смъртта

Учителю
Триенето подобрява
постижението на спринтьора
тартана и шпайковете

според редица коментатори
повече грешат тези, които сами не вярват
на своите разкази

Максималната висота
при достойното мъжествено преодоляване
на броените секунди между живота и смъртта

Съвършеното същество оставя
Несъвършеното да бъде щастливо
Оставя го с милувка да бъде себе си
Да бъдеш себе си е да си щастлив
Съвършеното същество оставя с милувка
Несъвършеното да бъде щастливо

Мъжът е несъвършено същество
В моя живот има три съвършени същества
Жена ми дъщеря ми котката леа
Всяка от тях ме е помилвала в моето
Несъвършенство оставила ме е да бъда себе си
Направила ме е в несъвършенството ми щастлив

Като млад ми харесваше да бъда мъж
Преди да науча, че съм никой какъвто
Трябва да бъде без излишни чупки всеки поет
Но как да разбереш, че си никой без унижение
Без срещата с милващото съвършенство
Което те оставя да бъдеш щастлив?

Как да разбереш, че си никой
Че си поет без милувката на съвършенството
Което те прави щастлив в несъвършенството ти?
Как да разбереш, че си поет
Че си никой без да бъдеш оставен
Да бъдеш себе си да бъдеш щастлив?

Мъжът е несъвършено същество
В моя живот има три съвършени същества
Жена ми дъщеря ми котката леа
Всяка от тях ме е помилвала в моето
Несъвършенство оставила ме е да бъда себе си
Направила ме е в несъвършенството ми щастлив

Съвършеното същество оставя
Несъвършеното да бъде щастливо
Оставя го с милувка да бъде себе си
Да бъдеш себе си е да си щастлив
Съвършеното същество оставя с милувка
Несъвършеното да бъде щастливо

Това са трите момичета.

Беше късна сутрин след края на семестъра
Имах чувството, че тялото ми се превръща
В квантова пяна чийто прибой се разбива
В гордите бели скали на тялото ти после дълго
Лежахме на пода на ръба на оттеглящите се вълни

Със сърцето в гърлото от благодарност ти казах
Цитирайки джон траволта в криминале а сега
Трябва да си ходя у дома и да получа инфаркт
А ти се стресна като малко момиче за татко си
Така случайно научих колко ме обичаш