Там принуждаваха да се носи палто,
понеже студът моделираше
тялото, забравено от онези, които
по-рано го бяха обичали,
мраморно. Т.е. без бели дробове, без да
има име, черти на лицето,
в ниша, на фона на празни небеса,
на корниза на дворец.
Там се стъмваше към шест.
В осем ти се искаше да си легнеш.
Но беше по-естествено да се вкамениш
в профил, изгубил дар слово.
Аз бях по-скоро звук, отколкото –
срам ме е да кажа – лъч в царството,
дето тържествува простолюдието на мрака,
правех се на кос напролет
във въздуха. Нощувах в ушни
миди: милвах
вдлъбнатините както друг жених –
издатините; фалшивех пискливо,
взел твърде висок тон. Но навъзбог устремен,
звукът изхвърля баласта:
колкото и да се гледаш в огледалото,
то няма да те дари с ехо.
(to be continued)
Не ми беше дадено
Както се казва
Да бъда добър баща
Но любимата ни приказка е
Красавицата и звяра
Един ден
След много години
Ще бъдеш горда
Със звяра обещавам.
Перверзия е
Да се чукаш с друг
На местата
Където си се чукала с мен
Каза той
Ти си по перверзиите
Каза тя.
Звукът отстъпва на светлината не
по скорост, но в самите вещи,
доловими дори когато окаменеят,
овехтеят, станат нищи.
И двете са пречупени, изкривени,
съкратени: първо –
до тъмнина, до тишина;
после превърнати в думи.
Можеш да си спомниш залеза през прозореца,
или пък – молба или отказа на някой.
И двете са щастливи единствено извън
тялото. Само далече от нас.
(to be continued)
Там имаше стаи. Размерът им
пораждаше каше в главата,
от което таванът, в чиято креда
се устремяваше взорът ви,
само печелеше. Огледалата
натрупваха там до падането на мрака
прах, утаяващ се като пепелта
на Херкулан върху
обитателите му. Купчини книги,
столове, по прозорците – слюдата
на скрежа. Каквото се случеше в тях,
се случваше там завинаги.
(to be continued)
VІ
Имаше там и редове от колони,
озовали се в онези снегове,
като взети в плен,
съблечени до голо.
По пладне, гордеейки се с остротата на ъгъла,
като отразен и върнат лъч,
игла на кула обезболяваше
съдържимото на облаците.
Дума, казана наслуки,
на глас – дори дума на лъжа –
възпламеняваше мозъка като залез
горните етажи
(to be continued)
Меншевиките си налягали парцалите
И били унищожени от болшевиките.
Болшевиките си налягали парцалите
И били унищожени от сталин.
Сталин се наложило да си наляга парцалите
Посмъртно и бил десталинизиран от хрущов
Който бил негово доверено момче.
Извод:
Никога и при никакви обстоятелства включая леталните
Не си налягайте парцалите.
След като беше обявено, че с оглед на промоцията на новия роман тъгата се заменя с емпатия, предвидимо последва обичайната ПР кампания, представена като масово осведомяване.
За да се продава повече тук, биваме информирани чрез платени издателски съобщения за фючърсни сделки в Голямото Там. Да, продажбите в провинцията винаги са зависели пряко от платените съобщения за продажбите в метрополията.
Основната фикция, изграждаща фигурата на най-продавания народен писател, не е обаче пазарна, както не са пазарни цените на стоките и услугите, които купуваме на свободния пазар от олигархичните монополи. Поне от удостояването с орден от президента на ГЕРБ продаващата фикция най-продаван народен писател е недвусмислено политическа, т.е. мафиотска.
Възходът на народния писател през изминалото десетилетие е пряко обвързан с проекта на десните фондации и тинктанкове, по-широко известен под кодовото наименование Тиквата. Народният писател е политически продукт на неравния брак по сметка между селската и градската десница, последната винаги на задна прашка.
Както народният писател, така и градската десница бяха момчета за дребни поръчки на селската десница. Сега са протестъри и дисиденти с бивши и бъдещи министерски кресла и бивши и бъдещи ордени от голямата сестра от село.
Стефчо Трафопоста се чувства развълнуван в компанията на Гого Гага. Политика на емпатията в позиция партер.
Зад тях и преди, и сега е проектът Тиква.
Владимир Сабоурин
Аз се родих в голяма страна,
в устието на река. През зимата
тя винаги замръзваше. За мен
няма връщане у дома.
Мисълта за пространството поражда „ах“,
опера, поглед през лорнет.
В цифрите има нещо, каквато в думите
дори да ги изкрещиш, няма.
Птица чурулика, иззад рубежа
върнала се в гнездото си.
Муха се блъска в стъклото, жужейки
като „осемдесет“. Или пък „сто“.
(to be continued)
vs. archives 