vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Предновогодишно очакване

Слалом между миризливки
И меки кучешки лайна
В очакване да стегне

Четири процента

Аз дойдох от африка
Преди петдесетина хиляди години

Ти бродеше из европа
С високоспециализираните ловци на мамути

В същото време анатомично по-модерният
Хомо сапиенс се развивал в африка

През ледниковата епоха все още
Бяхме разделени от средиземно море

Аз донесох ново поведение
И взаимодействах с теб красива местна жителка

Не бяхме конкуриращи се за оцеляване видове
Както дълго се предполагаше и не избягвахме контакти

Аз донесох със себе си нови оръжия и инструменти
Но живеех в пещера като твоите предци

Създадохме семейство с теб
И отгледахме заедно дъщеря си

Откритията в пещерата бачо киро
Предоставят решителни антропологични доказателства

За ранното ни мирно съжителство
Дъщеря ни носи

Четири процента
Неандерталски гени.

Новогодишно пожелание

Пиши така
Че най-отровните клюки
И най-смелите слухове

За чудовището в теб
Едвам да смогват
Да дишат прахта

На истинското
Чудовище.

Не изкушавай

Има ли живот
След капитализма
Има ли живот
След смъртта
Има ли живот
След поезията

Не изкушавай господа
Бога твой

Няма драма

Да, поезията е
По-важна от теб

Както смъртта от живота
И вечността от времето

Няма драма.

Гарванът и лисицата

Пойни птици сме
Макар хората

Да повдигат вежда
При това твърдение

Лисици са
Хората.

Владимир Маяковски „Чуйте, щом палят звездите – значи все някому е нужно?“

Чуйте, щом палят звездите – значи все някому е нужно?
Значи някой иска да ги има?
Значи някой нарича перли тия плюнчици?
И се напъва пряко сили във виелиците прахоляк на пладнето,
Нахълтва при Бог, страхува се, че е закъснял,
Плаче и целува жилестата му ръка –
Моли непременно да има звезда,
Кланя се – не понася тази беззвездна мъка.
А после ходи тревожен, но външно спокоен,
Казва на някого: нали сега всичко е наред, не те е страх, нали?
Чуйте! Щом палят звездите – значи все някому е нужно.
Значи е необходимо всяка вечер над покривите да се запалва поне една звезда?

Сонет за Кръстното дърво (Студентско умотворение от края на 80-те и началото на 90-те)

Когато казаха му педерас
издърви се едно хлапе без мярка
биячите си изгасиха фас
в рапонестата му шишарка
одървим ли се свършено е с нас
споделяха си двама старци в парка
над тях припряно деловита гарга
си сложи лигавничето завчас
нима не знаеш в некрофилски бяс
надървена е всяка божа морга
единствено обичния ти орган
ще надживее свидното ти аз
дърви се одърви се и бъди надървен
щото кръста казват бил е дървен.

Владимир Маяковски „Понякога ми се струва“

Понякога ми се струва –
аз съм петел холандски
или пък
цар псковски.
А понякога
най-много ми се нрави
собствената ми фамилия –
Владимир Маяковски.

Котаракът на Шрьодингер

Дай всичко от себе си
Бъди антрацитно черен
И внимателно наблюдавай

Какво ще се случи.