vs. archives

Никога няма да разбера
какво намираш в този човек
не спиш с него, което прави
нещата още по-неразбираеми

Никога няма да забравя как
в едно твое ученическо интервю
беше споменала името му редом
с моето как е възможно това

Казват ми, че и двамата сте
от малки провинциални градчета
това е пълен булшит спал съм с теб
ти си кака с душа от големия град

Казват ми, че когато дойдете в софия
така се държите един за друг като за детски
спомен насред студа на възрастния свят
но тоя капут е по-студен дори от ел ей

Никога няма да разбера как
след като бяхме любовници ти не изгуби
вкус да общуваш с по-долнопробното ти
умното момиче знаеш колко много по

Никога няма да разбера как
жена спала с мен може да общува с такъв човек
наречи ме самовлюбено прасе няма проблем
аз знам, че ти знаеш, че никога

Никога няма да разбера това у теб

Знам, че не ме харесваш така е
По-добре за стихотворението за теб

Харесвам всичко в теб слабичкото телце
На френско селско девойче от края
На стария режим харесвам плитките ти
Макар че не си рижа почти имаш лунички
Харесвам дънките ти баги мечтаех за такива
Като тийнейджър сега мога да ги имам
Но не мечтая мечтая за тях само на теб
Харесвам овърсайз фланелката ти с щампа
На бистрото, в което пиша харесвам
Едвам забележимите ти гърди впрочем
Може и да са забележими гледам те
Много дискретно само сега за стихотворението
По-настойчиво, но само когато с гръб към мен
Правиш кафе на мен все така ми се случва
Че ми прави кафе колегата ти така е по-добре
Не искам да правиш нищо за мен освен да си
Героиня на това стихотворение не планирам

Да пиша повече за теб не съм влюбен
Страшно те харесвам и така е по-добре.

има един несвършващ момент
в който рейса пори без край
безкрайна протяжна тъмнина
после изведнъж снизхожда
като от някакъв сияен купол
родното равно софийско поле
не сънувам не съм надрусан
прибирам се у дома след бачкане
и изведнъж равнодушната спяща родина
открива пред мен естакадите си
недовършените изоставени сиви
бетонни голи силуети на офис сгради
и аз се изцепвам още в полусън
ето кучко наричам те родина спри
да бъдеш на всеки амбициозен блед молец
който те пожелае и тогава се отприщва
най-сетне ти казвам всичко
направо в безсрамното позлатено лице
родино кучко на руската мафия
родино кучко поредната славянка на тръмп
родино кучко на българчетата за поръчки
на руската мафия на глобалния комсомол
родино кучко прибира се по нощите
твоя един син равнодушна спяща родино
спри да бъдеш кучка на всеки амбициозен
блед молец който те пожелае
спри да бъдеш кучка родино спри
ето кучко наричам те родина

На рождения ти ден е
Равноденствието на сивотата
С кървавочервените ти устни
По средата кървавочервени в сивотата

На рождения ти ден е
Когато опрощаваш греховете
На сивото човечество в мое лице
С кървавочервените си устни

На рождения ти ден е
Деня на даровете на твоите влъхви
Които целуват краченцето на щастието
Шибаното яко писане със синя панделка

С червена някаква блондинка
За тебе, прасчо, чувам отвисоко

Похотта обичайно е бърза
Но нейната истина е бавното слизане

Дете, което отлага до немай къде
Разопаковането на коледен подарък
Непризнатото очакване на безмилостно ранното
Обаждане с рутинното неочаквано съболезнования
Очакването, че никога повече няма да пишеш
И подаръка за нейния рожден ден, направен
От някой отишъл си по твоя непризната вина
Внезапното решение да слезете в четири
До баничарницата в турската махала светеща
В предутринния мрак като яслите на исус
Чистотата на проблясващия брокат на скрежа
Под краката, когато в притома забавяш крачка

Любовта обичайно е бърза
И нейната истина е бавното слизане.

Колата не успя да вземе завоя всъщност
Неясно защо ти натисна до дъно газта
И излетя превъртайки се напред по дължина
В ската животинския страх изведнъж
Без видим преход се смени с пълен покой
Докато главата ти барабанеше по тавана
Заля те поток светлина и умиротворение
Когато колата спря да се търкаля
Животинския страх се завърна
За да напомни, че си жив оставаха
Десет години до раждането на ИО

Когато си се откъснал
И усещаш вече пружиниращата мекота
На настилката от борови иглички

Когато в разредения въздух се отваря
Второто дишане на абсолютното щастие
На причастността към синия неон

На планинското небе на вселенското съзнание
Как смееш да се наричаш самотен
Побой се от господа бога свой

И тичай тичай тичай тичай

Знам, че тя идва в малките часове
И ти се обаждат невъзможно рано и
Ти веднага разбираш кой и за какво

Не искаш да се събуждаш от сладкия сън
На живота не знаеш какви ги говориш приемаш
Безропотно всяко банална мерзко

Съболезнование всяка мерзка оферта
За погребална услуга всяко мерзко
Предложение за етапна рутинна помощ

Знам, че е свинщина, но мисля за ебане
Не знам защо е така, но го чувствам да става
Тя идва, аз мисля за ебане

Усещам главата си като хелиев балон
На детско парти малко преди
Да си купиш първия сутиен
Лее се твърдия алкохол на неотдавна
Легализираната кола същинска
Оргия осенена от фолиото
На надуваемите цифри усещам
Главата си като хелиев балон
И ръката ти здраво да държи връвчицата.

Дълго преди да се срещнем
В тъмнината на този свят ти
Излязла от тъмнината на утробата аз
Бродейки в тъмния лес преди
Да зърна омотана в системи
Светулката ти в кувьоза

Дълго преди да се срещнем
В приглушения полумрак на ставаща
Частна болница аз те познавах
Под отвесната светлина падаща
Безмилостно върху непречупеното
Приковано тяло на гръцкия титан

Чух името ти първо от неговата уста
На хитроумен занаятчия и провидец
Устата цедяла доскоро ругатни връз
Новия тиран новия комсомолски секретар
Новата власт на виртуалния капитал
Чух името ти първо от неговата уста

Дълго преди да се срещнем
Титана нежно като дъщеря те назова
Рогатата девойка ио