Вече си мъртъв мога да те нарека щастлив
Прекоси границата когато още нямаше свободно движение
На услуги стоки капитали заловиха те яде си бълхите вербуваха те
Стана немски артист (кюнстлер) пишещ на български най-сетне
Тази литература да бъде на български но да не е българска
Умря като куче вече на четири крака на ръка разстояние
Желираните мечета уискито тревата отдавна щастлив.
Забивам нос
В черния форзац
Първо в началото
После в края на книгата
Мъча се да си спомня
Упойващата миризма
На августовско детско четене
Януари е сам
Трябва да изпиша заглавието.
Мога да се закълна
В безсмъртието на душата си
Че тук имаше книжарница
Спомням си като днес
Книгата която купих бяхме заедно
Старогръцка лирика
Но книжарницата я няма
Не сме заедно.
Свещената черна книга на любовта
По-позната като 120 дни на содом написана
В бастилията изгубена при щурма й
Начало на великата френска буржоазна революция
Намерена през бел епок от немски венеролог
Каталогизира и описва цифром и словом
Шестстотин нейни разновидности подредени йерархично
В божествена комедия
В кулминационните форми
Розата на рая и ануса на ада
Малката смърт и голямата
Съвпадат.
Знам едно
Стопаджийката която седеше до мен
В разходка смърт оцеля
Сбогом.
Аз съм идеалният партньор
Не го казвам аз тя го казва
Предложих й да се оженим
Когато забременя от друг
Тя отказа но аз бях искрен
Няколко години по-късно
Наистина се оженихме
Оставям я да спи с когото реши
Като се прибере на сутринта
Просто й казвам да си вземе душ
Занимавам се с моите неща
Приветствахме революцията
Отговаряше на начина ни
На живот продължихме
Да живеем така и след като тя
Безнадеждно се обуржоази
И двамата бяхме агенти на чека
Пътуванията не бяха проблем
Тя не можеше без това
За мен знаеха всички за нея не
Тя харесва два типа мъже гении
И мъже на действието и властта
Аз не съм нито едно от двете
Това ме устройва но разбирам
Защо маяковски е бесен
Само хубавата жена
И хубавото стихотворение
Може да се сравни
С хубавата храна
Мислеше си червея
Меланхолните жени ме ужасяват
Медуза горгона сигурно е била меланхоличка
Ти си моя идеал за жена не те свалям
Предпочитам да не го знаеш
Цялата сияеш докато ми показваш
Едно по едно дрешките за тримесечно бебе
Момче е не са сини не обичам убити цветове
Казваш бързам мисля за друго
Но с крайчеца на съзнанието
Искам да те прегърна
Знам че не можеш да имаш деца
Нека това стихотворение е прегръдка
Имате няколко основателни причини
Да се влюбите в мен всяка е основателна
По своему всички щастливи поети си приличат
Първата е че съм ректор
С дама министър на просветата в раницата
Както доскоро бях поет с дама ректор в мешката
Втората е пак че съм ректор
Защото най-добрата поезия се пише
От поети реализирали мечтите си поне отчасти
Третата е че съм властелина на архивите
Аз решавам кой е агент на държавна сигурност
Дори за юлето к. се наложи да реша аз
Четвъртата ласт бът нот лийст е че аз решавам
Кой остава в литературната история аз я пиша
Аз решавам
Ако вече не сте влюбени
Значи сте литературни трупове
Или не съществувате.
Едва ли някой ще възрази
Че съм изключителна жена
Поклонници и завистници
Аз имах достатъчен сексапил
За да бъда забелязана
От чека
Останалото е поезия
И архиви на държавна сигурност.
vs. archives 