Дама пика. По Александър С. Пушкин (Final Cut)
Мото:
Отворих книгата
Миришеше на детство
Но не на старост странно
І
Седнахме да вечеряме
В пет сутринта всички насядаха безразборно
Без да спазват установения ред разбудените готвачки
Спретнаха бъркани яйца блюда със студени пастети
Лучена супа и омлети
Лучената супа се сервира
В края на сватбената нощ в меланхолия
На ларс фон триер спомняш си нали
За лека нощ
Удряме си по една плесница
Ти лягаш да спиш в гостната аз в спалнята
На бившето съпружеско легло
С детето
Поезията е хазарт
Осемдесет и седем годишна старица
Била някога la Vénus moscovite
И чиста кабалистика
Но време е за сън
Вече е шест без петнайсет
ІІ
Старицата стоеше пред огледалото
Закачено на стената в кухнята беше намокрила
Гребена на мивката и бавно се решеше
Не го видя в огледалото
Потопена в студения егоизъм
Като всички стари хора уродлива
И необходима украса на дома си
Притулено лицето
Зад боброва яка очите черни
Изпод шапката наричани по навик топли
От любовниците му тя не го почувства
Как се приближава
След седмица
Вдигайки глава от телефона
Момичето му се усмихна
ІІІ
Тя седна на масичката
Взе перо хартия и се замисли няколко пъти
Започваше писмото и го късаше
Ту й се струваше прекалено снизходително
Ту прекалено жестоко
А неговото с обяснение в любов
Беше преписано дума по дума
От парфюма на зюскинд
Мокър сняг валеше на парцали
Уличните фенери мъждиво светеха
Лакеите изнесоха на ръце
Прегърбената старица загърната
В самурена шуба косите на момичето
Бяха украсени със свежи цветя
Каретата тежко потегли
По рохкия сняг
Апартамента на старицата
Приличаше на склад с остатъци
От някогашна печална симетрия
Стенният часовник в гостната
Би дванайсет един след друг
По всички стаи подеха
Невидими часовници
Събличаха старицата пред огледалото
Свалиха първо напудрената перука
Под нея се откри остригана до кожа
Сива четина жълтата брокатена рокля
Обшита със сребро падна в подутите й крака
Отново бе свидетел на отвратителното тайнство
На тоалета й
Наведе се над ухото й
И отново повтори молбата си
Старицата мълчеше не беше ясно
Дали не чува или от упорство
Той застана на колене
И започна да говори за любов
Беше готов да вземе
Греха й върху душата си
Старицата и дума не отронваше
Закима с глава и вдигна ръка
Все едно засланяше лицето си
От изстрел старата вещица
ІV
Oubli ou regret?
Забвение или съжаление
Това не беше любов каза си момичето
И взе парите
Беше си снимало путката
И я прати по месинджър
На господин смит
Винаги забвение
Никога съжаление
Ти си чудовище
Каза накрая тя
Настъпваше утрото
Бледа светлина озари стаята й
Путката й беше студена ръка
Несподелила ръкостискането
Той я целуна по склонената глава
И излезе
Старицата бе успяла междувременно
Да издрапа на четири крака от стаята
И седеше на пода в антрето облегната на стената
Окаменяла безмилостна изкуствена
Светлина я заливаше
V
Присъни ми се
Татко да чете сведенборг
Ангелът на смъртта я завари
В очакване на полунощния жених
Каза татко
С голям (земен) поклон според обяснението
На светите отци покланянето с лице
До земята се изобразява нашето падение
И няколко минути лежиш на студения под
Осеян със смърчови иглички
Мъртвата го погледнала насмешливо
Присвивайки едното око
Кво толкова
Прибираше се и се разплуваше на леглото
Без да се съблича заспиваше по гръб
С отворена уста събуждаше се в три без петнайсе
От трамбоването на проходилката
Вратата се отваряше старицата проверяваше
Дали е в стаята понякога палеше лампата
Понякога дълго се взираше в тъмнината
Тройка седмица туз
Всеки двайсеичетири часа
Прощавам ти смъртта си
Каза тя при условие
Да се ожениш за момичето
Със студената пуйка
С тези думи тихо се обръщаше
И се чуваше отдалечаващо се
Трамбоване на проходилка
Той ставаше и записваше
Своето видение
Тройка седмица туз
Студена пуйка
VІ
Тройка седмица туз
Не му излизаше от главата
И мърдаше на устните му
Тройката разцъфваше
Като магнолия грандифлора
Седмицата се въздигаше
Над нея като готическа порта
Тузът излизаше като замразена пуйка
От огромен фризер
Поезията е хазарт
Осемдесет и седем годишна старица
Някога била la Vénus moscovite
Чиста кабалистика
Пак вместо туз
Винаги пиковата дама
Намига и се усмихва
Старата вещица
Заключение:
Банката никога не губи
Разпечатва нова колода меша
И цепи
Играта продължава
В лудницата
На виртуалния капитализъм
Тройка седмица туз
Тройка седмица дама
Миришеше на детство
А не на старост странно
vs. archives 