vs. archives

Безумно обичах мухата!
Отдавна туй беше приятели
Когато бях все още млад
Когато млад все още бях

И често взимах микроскопа
В мухата го насочвах
В очите бузките челцето
А после го обръщаш и към себе си

И виждаш ясно аз и тя
Допълваме се двамата
Че също в мен е влюбена сама
Най-скъпата другарката ми дама

Над мен кръжеше и се удряше
И блъскаше се тя в стъклото
Разменяхме понякога целувка
Не сещахме на времето потока

Но минаха години и при мен сега
Дофтасаха тълпи болежки
В ушите колената и гърба
Обстрелват ме една след друга тежко

И вече същия съвсем не съм
И няма я мухата ми отдавна
Тя не жужи не пее звънко дзън
Прозореца не блъска здравата

Забравени чувства напират в гръдта
Сърцето ми гложди змия
И празно е в бъдното нищо…
Мушичката ми! моя птичкe!

(Трансджендър ремикс по Николай Олейников)

Сгащена хлебарката натясно
Рижето краченце смуче
Тя попадна във капан
Чака екзекуцията си

С тъга в очите ъх!
Хвърля поглед към дивана
Където с брадви и сатъри
Вивисектори за работа се канят

Суети се фелдшер
Инструментите подрежда
И под нос подпява си
Песен по планета

Трудно мисли таз маймуна
Тананика мисли няма тя
Рижето краченце смуче
Сгащена хлебарката натясно

До стъкло притиснала лице
Дъх е притаила и се пули…
Да знаеше: душата й е налице
Тя нямаше от смърт да се страхува

Но доказателство научно има
Че душа не съществува
Джигер и скелет и сланина
Душата образуват

Има само съчленения
Членестоного съчленени я!

На научно доказателство
Няма кой да устои
Кършейки ръце хлебарката
Се приготвя да боли

Палач пристъпва важно
Опипва й гръдта
Намира под ребрата
За промушване целта

И промушил той поваля
Кат свиня хлебарката
Гръмко цвили зъбите оголил
На жребец подобен

Спуска се тогаз тълпата
Вивисектори към нея
Кой с клещите кой с ръка
Тръгват да я кормят

Стоичетри инструмента
Късат на парчета пациента
От повреди тежки и телесни
И от рани пуква тя безвестно

И внезапно стине тяло ней
Веч клепачите не тръпнат
Опомнят се злодеите
Назад отстъпват

Фсичко минало е веч болки и несгоди
Няма нищо вече нищо няма о!
И подпочвени водите
Тръгват да изтичат

Там в пролуката на шкафа
Сам самичко без надзор
Бъбли й синчето мамо мамо
Бедничкото то

Майка му не чува
Тъй като не диша

И стои надвесен и космат
Над нея вивисектора сърцат
Безобразен и обрасъл
С клещи и пила

Ти подлец си панталон навлякъл
Знай че мъртвата му майка
На мъченица на науката играе роля главна
А не на проста второстепенна хлебарка

Охраната пък грубо и с размах
През прозореца я мята
И на двора главоломно тя
Пльос миличката ах!

Връз изпотъпкана пътечка
Досами самия вход
Тя ще си лежи навирила краченца
И ще чака край печален о!

Белички костичките
Дъжд ще полива
Синички очичките
Пиле ще изпива.

Аз пиша литературната история.
Един ректор на АОНСУ

Другарю ежов!
Обърнете много Ви моля
Внимание на писмото на брик
Маяковски е бил и си остава
Най-добрият най-талантливият
Поэт на нашата съветска епоха
Безразличието към неговата памет
И към неговите произведения е
Престъпление ако има нужда
От моята помощ насреща съм
Привет! й. сталин

Новината за самоубийството
На владимир владимирович ме завари
В прага какво да кажа

Заключих се в квартирата
Като поет като шаман
А аз съм учен

За да формулирам
Смятат връзката между поезията му
И революцията за самоочевидна

Аз виждам връзка
Между революцията и смъртта.

Новината за самоубийството
На владимир владимирович ме завари
В истанбул какво да кажа

Работата е ясна
Революцията е маска на смъртта

Смъртта е маска на революцията.

(По Хайнер Мюлер)

Слушахме тази музика заедно
Но кво значи заедно

Това харесвам на поезията
Там никой не може да те работи

Че сте чели заедно
Брехт.

Израснах в семейство
В което на табелката
На входната врата
Пишеше първо името на жената
Това не е добре
Каквото и да си говорим
Дори когато фамилията на жената
Съвпада с фамилията
На семейство брик.

Имаше такъв филм
В началото на перестройката
Тогава смъртта беше малолетна
Руска съученичка в трети клас
Не съм го гледал
Принципно не чета
И не гледам нашумели неща
Но мога да си представя
За какво идеше реч
Грузински сигурно е хубав

Дойде времето
С много смърт дърта смърт
Смъртта старица от българия
Дойде времето на покаянието
Покайвам се
Че от 1993 до 2016 г. включително
Бях сътрудник на издание
Отгледало номенклатурата
На съвременната българска литература
Нейните апаратчици
И народния писател

Със сътрудничеството си
В това издание аз служех
За параван на функционери
На литературно движение
За права и свободи
На децата на провинциалната
Червена дребна буржоазия
Имаща да става столична
Дребна бембена буржоазия
На бъдещи ректори
Министри на образованието и науката
Народни писатели

При следващата перестройка
Следващия мирен преход
От социализъм към капитализъм
В някой друг филм
След следващите избори
В някой друг живот

Избави ме
От покаянието.

Знам че ти беше нужна
Като липсващото семейство на дете
На разведени родители

Беше ти трудно майка ти да е курва
По всички свещени канони на марксизма
Свободата сексуалната революция

Страшно е когато една жена е
Курва по душа и най-добрата ти читателка
Настина ли си сигурен

Че нямаше да намериш
Друга читателка

Аз съм класически ренегат. Завършил съм Съветското средно училище при Посолството на СССР в НРБ. Първият ми досег с поезията, който ме направи това, което съм и искам да бъда, беше стихче на Пушкин за есента. После от само себе си дойдоха Некрасов, Достоевски и Маяковски. Това са моите негри, влъхвите ми.

Еманципацията ми от детството съвпадна с превръщането на България от 16 ре(с)публика в историческата Територия с липсващ избор между Рим и Византия. В това дяволско време имах чистия късмет да попадна на Брехт, който ме предпази от дупката на липсващия избор след естественото напускане на руското ми детство. Пораснах и прописах поезия с Брехт. Където детските ми руснаци не смогват, разчитам на него. Немската му работа е гаранцията ми, че руската работа няма да се олее. Тя го обича, познавам я добре.

След края на Смутата в Русия и връщането й към проекта на Третата Византия под егидата на КГБ, мафията и Газпром трябваше ясно да тегля за себе си чертата между руското и имперското. Обичам с цялата всепояждаща страст на детството Русия. Мразя с цялата достъпна ми мъжественост Империята на КГБ, мафията и Газпром.

Любовта обаче трябваше да се оттегли изцяло в езика и литературата, а това не ми е достатъчно. Продължавам да чакам тази велика страна да стане това, което мечтая тя да бъде.

Вярвам, че когато се появи човек, който не се страхува да умре за това, няма невъзможно. Българските избори между Рим и Византия не ме касаят. Обичам Русия. Чакам този човек.

Така че, скъпи фб сънародници, аз съм русофил и путинофоб. И не смятам да го обяснявам фсеки път.

Ex Russia Lux.