vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Постмодернизъм postmortem

От женена *съставна част от колело
Първо се превърна в разведена

После от разведената
Обратно се превърна в женена

Накрая от женената
Наново се превърна в разведена

Най-добрата постмодернистка
От края на миналия век

Postmortem.

Сертификат за автентичност

ne6tasten boklouk

Дом

Няколко дни след погребението
Лиля юриевна ме взе със себе си
Да не ходи сама в квартирата на любянка
Влязохме там за първи път след случилото се
Пода беше измит всичко друго си беше
На обичайното място

Отляво на вратата висяха на закачалката
Бастун и палто закачени още от него

Углавно дело № 02-29

Протокол на огледа на стаята и тялото
Акт за запечатване на стаята
Протоколи на разпитите на съседите
В. в. полонска и м. м. яншин
Фотографии на две неразпознати жени
Постановление от 19 април 1930 година
Относно факта на самоубийството
И предаването му в мособлпрокуратурата
Стреляна гилза разписка на л. ю. брик
За получените пари и пръстени

Доброто винаги побеждава

Ти държеше да бъдеш добрата
Аз държех да бъда лошия

Първо в споразумението на любовта
Доброто струваше скъпо
Злото беше безплатно

После в споразумението за развод по взаимно съгласие
Доброто струваше още по-скъпо
За злото трябваше да се плаща

Накрая в споразумението за писане на поезия
Без взаимно съгласие най-отдолу с дребен шрифт
Пишеше до болка познатия подпис се чете идеално

Доброто винаги побеждава.

Германия. По Бертолт Брехт и Хайнер Мюлер

О, Германийо, бледа майко!
Кучко на концерните
Кучко на северен поток
Кучко на путин
Кучко на газпром

Николай Олейников „Бремето на полови излишества“

Бремето на полови излишества
Тежко тегне над главата ми
Но сега настана времето
За друга тематика

Новата ми тематика
Сте Вие и математиката.

Мислех я за хедонистка

Мислех я за хедонистка
Подцених я.

Каракудата

По Карась на Николай Олейников

Пърженичка рибчице
Скъпа каракудо
Де ти е усмивчицата
От сабале тъй възбудена

Пържената риба
Бедна бедна каракуда
Щеше още да е жива
Да не беше страст и чудо

Кво те тъй погуби
Тука те метнà
Дето нема милост каракудо
Дето е тиган?

Помня те мънинка
Ти умираше от смях
Звънко се заливаше
В перловския си канал

Каракуди пичове
Обожаваха ти толкоз
Люспите трапчинките
Рибеното ти око

Бюстчето ти рибешко
Просто красота
Трудно без усмивчица
Зърваш тез места

Заранта веднъж обаче
Срещна ти по изгрев
Целия в седефен блясък
Принца на мечтите

Този принц подмами те
Ласкаво и с обич
Принца тоз уви обаче
Нямал много мозък

С кой си има работа
Този принц не проумял
Съблазнил оправил те
Заебал горкинката така

И реши нещастната
Мигом да умре
Втурнала се страстна
Втурнала се право в мрежата

Зъл човек извадил
Рибката от мрежата
На котлон запратил я
Просто ей така човек

С ножчето разпорили
Бързичко изкормили
Осолили както трябва
И оваляли добре в тесто…

Тъй прекрасен бе живота
И пред теб изгряваше
Смятаха те секси много
В мъжките компании…

Тъй сияйни планове
Мрачно настояще
Няма повече с приятел
Нашта каракуда да гуляе

Няма с плавници крилца
Повече да шава
И любимия с гальовни имена
Няма кой да назовава

Ти шуми възмътен
Перловски канал
Няма повече да тръпне
Каракудата в любовна жар.

Дом

Идвам тук за първи път
Откакто умря стоя пред вратата
С връзката ключове
Като разколников с брадвата
Пред вратата на старицата
Бързам да вляза преди да се появи
Някой на площадката
Страх ме е нервнича
И се помотвам с ключовете
Пробвам напосоки
Дълго никой не става
Накрая въвеждам някакъв ред
По часовниковата стрелка
Набелязвам за точка на отчет
Ключа от вкъщи който ти бях дал
Чак в края на пълен кръг
През броеницата на връзката
Най-сетне попадам на правилния
Дето все съм прескачал
Влизам отварям вратата
На балкона в спалнята
И прозореца в кухнята
На излизане всичко минава
Неочаквано гладко
Не мога да повярвам
На предвидливостта си
Оставил съм ключа
С висящи топуз на връзката
В ключалката