Даниил Хармс „Имало едно време един мърльо“
Имало едно време един мърльо, който до такава степен му бил отпуснал края на въшките си, че когато стопанина се чесел по главата, те го хапели по пръстите.
Имало едно време един мърльо, който до такава степен му бил отпуснал края на въшките си, че когато стопанина се чесел по главата, те го хапели по пръстите.
Имало едно време една дресирана бълха. След като ухапе, тя почесвала с лапички ухапаното място.
Руският хумор, от наша гледна точка, се състои, говорейки приблизително, в отчаяното нарушаване на законите на логиката и разсъдъка.
Карл Иванович Шустерлинг
Карл Иванович Шустерлинг много обичаше борбата и казваше, че би искал да се окаже в една стая със Сталин съвършено голи и двамата.
Знам, че в хилядолетния райх
На соца ти щеше да бъдеш председател
На съюза на българските писатели член
На цека на бекапе зам.-председател на комитета
По култура член на ловната дружинка
Сега ти си правилния комсомолец
На правилните прогресивни сили и фондации
Благ сантиментален чичка на добре платеното добро
Но знаеш добре нали че аз знам какво направи онова лято
Знаеш, че знам че предпазливо изписвайки с инициали
Моето и своето име призоваваше депутата посланик
На правилните прогресивни сили прокурорски
Да се самосезира ако е запознат
Затова декларирам
За да е запознат и да се самосезира
Че ще те завра в смрадливия кенеф
На винаги заврян провинциален зет
На метрополиите академията държавата и капитала
В който мине се не мине се завръщаш
За ново опаковане на старите лайна
Всеки път когато си изпускаш нервите за някой друг лев
И призоваваш за самосезиране правилните каскети
Собственоръчно ще натиквам главата ти
На сантиментален благ чичка в платения
За вечни времена кенеф.
Този коментар е радикално сексистки, фашистоидно елитистки, антипатриотичен и същевременно изпълнен с типично българска завист.
Би бил също така изключително антипедагогичен, но за щастие не съм преподавал нито на Мария, нито на народния писател.
Това ми дава същевременно смелост да коментирам, без да се излагам на риска да си изгубя работното място на преподавател, както с пълно основание би се случило в „белите“ страни.
Откритото неглижиране на правилата на „белите“ страни неизбежно прави коментара ми освен всичко друго и расистки.
И тъй, по същество: наградите и предстоящите награди на Мария и народния писател се дават и получават за способността и уменията им да са с едни гърди напред пред конкуренцията.
Тези гърди са автентично български и едновременно с това подходящо поднесени за оценяване пред „белите“ страни на Северна Америка и Европа. Тези гърди са добре сложени и слагащи се, без да престават да бъдат родни и наши.
Гордеенето с излизането едни гърди напред с тези гърди е основателно и нямащо от какво да се срамува.
Тъй като обаче моята позиция е радикално сексистка, фашистоидно елитистка, антипатриотична и същевременно изпълнена с типично българска завист, и освен това расистка спрямо „белите“ страни, оценяващи нашите гърди, смятам, че тези добре сложени и слагащи се, без да престават да бъдат родни и наши гърди, излезли глобално едни гърди напред, по нищо не се отличават от попфолк силикона.
Разпознаването и припознаването на родния попфолк силикон от глобалния на многоуважаемото световно общество на спектакъла е ново и заслужаващо да бъде приветствано явление.
Аз лично харесвам и приветствам от българското излизане с едни гърди напред единствено скромното и съответно заслужено медийно неотразено в Родината: Галин Тиханов, носител на наградата BEST BOOK IN LITERARY STUDIES за 2020 г. на American Association of Teachers of Slavic and East European Languages (AATSEEL).
Работата над превод е почти същото като онази старинна игра, при която на масата се изсипвали куп пъстри парченца картон с причудлива форма, където на едното парченце различаваш половин лице с изблещено око, на друго – листака на клен, на трето – обувка с тока… И когато накрая напаснеш правилно всички отрязъци един към друг – изведнъж като от само себе си се образува картина: например Малечко-палечко при човекоядеца…
морето си отива да се отлива
морето си отива да заспива
Един дядо, без да знае защо, отишъл в гората. После се върнал и вика: „Старо, ей, старо!“ А бабата направо взела, че се гътнала. Оттогава всички зайци зиме са бели.
както се вика инцидента исчерпън
любовната лодка в бита се разби
С тебе сме квит няма нужда от списъци
на взаимните болки беди и обиди