Ако не бях поет
Щях да съм ватман
Обичам релсовите маршрути
По които пътувам от детство
Номерът на трамвая може да е друг
Или да го замества автобус няма значение
Днес ми спряха на стоп без да съм искал
Маршрутът беше непознат като случайно момиче
Или стихотворение
Не обичам да пиша и не пиша предговори към книгите си. Ако трябва да мотивирам това, ще излезе предговор.
С две думи за съпротивите ми: предговорът е договор с бъдещето, маскиран като поглед назад. Свободата и писането са укоренени в мигновеността на настоящето.
Тази книга събира студии, писани между 2002 и 2022 г., и представлява притурка към четиритомника Sabourín Box XXX, събиращ трийсет години поезия.
Бъдещето е това, за което взимаме решение в този миг и ще бъде предоговаряно по-късно без нас.
През едно от дунавските лета
Възвишено и страшно в жегата си
Покойният вече бивш мой тъст ме заведе на бостана
В надеждата и доброжелателността да се окажа добър зет
Опитах да се справя но се провалих още при първото изпитание
Не бях на висотата на това обилие и щедрост
Не бях създаден за това щастие
На августовското свечеряване край реката
Надигащите се комари само това чакаха
За да ме довършат
Никога повече не чух това зряло пращене
На сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен
Така благоуханни вътрешности.
През едно от дунавските лета
Покойният вече бивш мой тъст ме заведе на бостана
В надеждата и доброжелателността да се окажа добър зет
Опитах да се справя но се провалих още при първото изпитание
Не бях на висотата на това обилие и щедрост
Не бях създаден за това щастие
На августовското свечеряване край реката
Надигащите се комари само това чакаха
За да ме довършат
Никога повече не чух това зряло пращене
На сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен
Така благоуханни вътрешности.
Очаквайте
в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия
КАТЯ ГЕРОВА (Katya Gerova)
Харесвам хората с големи усмивки
С големи щърби усмивки
Защото няма по-красиво от това
Да приемеш живота такъв какъвто ти се представя, да понесеш ударите му
Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Очаквайте
в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия
ВАНЯ ВЪЛКОВА (Ваня Вълкова)
Понякога
ми е тъжно или енергията на сърдечния мускул
прекосява границата на възможното понасяне от
био инфраструктурната мрежа – кръвоносна система вени – артерии
кръвта нахлува по-силно и по-бързо
Отварям врата и излизам,
навън
Артериите на града са по-устойчиви
& Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Очаквайте
в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия
ВАЛЕРИ ВЕРГИЛОВ
сред серните миазми на смъртта
разложилите се тела, прахосаните скелети
от тук започва плодородието на пръстта
от тук започва многоклетъчното пеене
така от мъртвото животът се заражда
и тръгват живите, родени да умрат
единствено любовната им жажда
ще ги обожествява в този кръговрат
Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Гараж в сърцето на квартала
На червената буржоазия
Старо строителство в съседния гараж
Трудно влиза огромно синьо беемве
Пипкава ювелирна работа
Писането е фетишизъм
Леко наклонено Ш
Искащо да бъде произведено в Е
Само едно нещо е непоправимо
Казва гравьорът това е само клавиатура.
Да оставим геополитиката настрана
Каза сексапилната синдикалистка
И да гледаме собствените си интереси
Руснаците плащат по-добре.
vs. archives 