vs. archives

Продаде ме за трийсе тека
С трийсегодишен

Няма прошка

Предпочитам вечността
Пред ебането.

Този текст е посветен на новината, която поне от 1999 г. не би трябвало да е новина, че народниЯ писател кандидатства за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).

През 1999 г. започна конструирането на това, което наричам Корпорацията – джойнтвенчъра между академична и литературна власт, ползването на академична власт за изкривяване на конкурентната среда на литературното поле в полза на играчи, използващи академичен ресурс.

Широко мултиплицирана и анимирана фалшива новина е, че успехът на народния писател е пазарен. Удостояването му с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен, връчен му от президента на ГЕРБ през 2016 г., ясно показа обичайната политикономическа плетеница от обичайните черва на всеки успех, направен в България, в който Държавата винаги играе водеща роля.

В случая на народния писател дори не е необходимо да шерше тази държава зад успеха му: докато още ГЕРБ беше „дясна” за красивите и умните десни, народния писател получи политикономически полагащия му се орден.

След като ГЕРБ престана да бъде „десен” за красивите и умните, народния писател веднага се дистанцира от станалата междувременно некрасива, неумна и недясна политикономия, подписвайки се под каквото трябва и когато трябва.

Народния писател обаче беше направен народен писател през управлението на ГЕРБ.

Но тази политикономия е пасе и народния писател бе един от първите, които навременно сигнализираха това.

Време е за друго.

При това друго е време да се извърши обратната процедура по прехвърлянето на академично-държавно конструираната литературна власт в академична – академично осребрена.

Ако Тиквата беше кръстникът на народния писател, Черепа ще е кръстникът на член-кореспондента.

Но това не е друго, а просто превъртане на модела Корпорацията.

Академията и Държавата направиха народния писател.

Същите ще направят в обратен ред от народния писател член-кореспондент и академик.

Корпорацията: Възкресения.

Режисьор(ка): красивия, умен и десен Череп.

Не че те интересува
Взел си своето до пенсия
Но без поезията няма сделка

Не че те интересува
Предпочете правилния избор
Но без поезията няма сделка

Не че те интересува
Добре си си направил сметката
Но без поезията няма сделка

Не че те интересува
Това е къса търговия
Но без поезията няма сделка

Не че те интересува
Без поезията няма сделка.

Минавам от чери домати
Брани от сънародници в испания

На розови домати от македония
Брани от бивши сънародници.

Възпявам лятото и похотта на жените и поезията
Възпявам смъртта на поробените и господарите им
Възпявам лятото и смъртта

Възпявам лятото и бунта в провинцията
Възпявам смъртта на явилия се в нея и непознат
Възпявам лятото и смъртта

Възпявам лятото и триумфа на децата от малцинствата
Възпявам смъртта на мутрата паркирала на зебрата
Възпявам лятото и смъртта

Възпявам лятото и мръсотията на ориента
Възпявам смъртта на идващите и оставащите на власт
Възпявам лятото и смъртта

Възпявам лятото и похотта на поезията
Възпявам смъртта възпявам
Лятото и смъртта

Докато има лято и смърт
Властта не е абсолютна.

Те е жената
Която казва здравей

Обикновено не ме поздравяват
Напълно заслужено

Аз съм този
Който не поздравява

Когато поздравя
Обикновено свършва зле

Нищо лично аз съм този
Който не поздравява

Тя е жената
Която казва здравей

След като получи свидетелството си
За завършен 1 А клас

Дъщеря ми каза
Искам сестра близначка

Руса като кралицата
На замръзналото кралство

Със синьочерни очи
Поправи се синьозелени

Не вярвах майка й
Да има такъв любовник

И попитах как ще стане
С пожелание при падаща звезда

Казя тя
И написа тази книга

Бяха почнали горещниците
Изведнъж след студената юнска пролет

Минавахме с дъщеря ми
Получила свидетелството си за 1 клас

Покрай неколкократно сменил за десетина години
Лицето си букинистки площад

Минахме покрай насядалите там
Мандарини врящи в собствен сос

Съпроводени в отминаването
От погледа на още красива жена

Едното й око бдеше
Над вечерния покой на властниците

Другото проследи усмихнато
Отдалечаването ни.

В сряда вечер
Край дюсбург

Където рур се влива в рейн
Влязохме в реката

Аз гергина
Сестра ми жулиета

И братовчедката ни ели
Нейното тяло намериха

Същата вечер
Нашите изплуваха

В неделя край росум и гендт
В нидерландски води

В провинция ваал
Разпознати по дрехи

И пръстени
Стопроцентова сигурност

Ще имаме след тестовевете
На днк заяви

Говорителя на полицията.

До 16-годишна възраст учих в съветско училище, до 22-годишна живях в така наречения реално съществувал социализъм.

През 90-те останах с погрешното впечатление, че по-голямата част от живота си ще живея в някаква реално съществуваща свобода.

Беше кратко и възбуждащо като всяка илюзия.

Вече съм свободен от илюзиите на свободата.

Имам опит с липсата й.

Няма да е лесно да ме поробите с ъпгрейтнатия си реално съществуващ социализъм.

Познавам го.

Няма по-опасен противник от познаващия ви.