През лятото е светло 24 часа
Абсолютна тишина мека светлина
От небето пълна липса на сенки
Около два месеца предутринен
Или вечерен magic hour
Продължаващ четири-шест часа
Полярната нощ е нещо вълшебно
Но само за туристи
Фенове на достоевски
Намерихме мястото
По снимки в гугъл мапс.
Знаеш как е
Слизаш от трамвая
И подаваш билетчето на някого
Който се качва
Или просто го оставяш
На седалката
Бях забравил
Да си дупча билета
И се усетих чак
След втората или третата спирка
Ставам в движение да дупча
И жена нищо особено
На попрището
Жизнено в средата
Ми вика да не дупча
Слизала подава ми билетче
Досега не ми се беше случвало така
Рано или късно
Винаги има първи път
Запазих билетчето
За разделител на книга
Преди заспиване си спомних
Че педикюристката на майка сутринта
Обърка рестото двайсе лева в повече
Върнах й ги
Зарадва се момичето.
Сьорен киркегор
Бенг енд олуфсен
Строги недоебани жени
Внимателни неебящи мъже
Деца знаещи всичките си права
Трупове изплуващи
Напролет изпод леда
Пияни абитуриентки
В самото начало
На краткото лято
Поркането е екзистенциална философия
Поркането е музика на сферите.
Точно типа жена
Който харесвам
Да не казвам какъв
Да не стане грешка
Децата в хор поздравяват
Като в датски филм
Аз отговарям на чист български
В почуда се усмихваш
Детска учителка
На зелено училище
Точно типа жена
Който харесвам
По-добре да не казвам
Точно какъв.
Казвам се николай
Живея във вилна зона
На брега на финския залив
Поданик на руската империя съм
Но имам и финландско гражданство
Всяка вечер хващам ферибота за ленинград
И се напивам на кирка
Слуховете че съм се обесил
В имението на майка ми са
Силно преувеличени.
Облича нещо
Не гледа към камерата.
Маря Тимофеевна:
Качвам се на планината
Обръщам се с лице на изток
Лягам ничком на земята
Плача плача плача
После ставам обръщам се назад
Слънцето залязва
Едно грамадно пищно в слава
Обръщам се обратно пак на изток
А сянката от планината
Далече ляга като стрела
Пронизва тясна дълга
Прорязва залива надве
И стигне ли до каменния остров
И го пререже него
Мръква окончателно
Всичко изведнъж угасва
Андрей Петрович:
При ниското слънце
На крайния север
Залезния magic hour
Продължава с часове
Ебнята първо, къпането после чак
Изчакваш към легена да се наведе
Разглеждаш задника й бегло с кеф
Между бедрата й посягаш сякаш на игра.
Нагласяш позата, но после може пък
Сама на кура ти да седне в случай
На щръкнала нагоре росна путка.
Тогава нека се погрижи както си му е редът
За банята. Да накара тухлите да съскат
Облени рязко (и водата да възвре)
Да те нашиба с брезовите вейки до червено
Полека жега в слепоочията да заблъска
А в парата балсамена все по-свеж да го източиш
Потта и семето избили сякаш от самите кости.
На излизане до била
В процепите между плочките
Кипеше от крилати мравки
В търсене на брачен партньор
На връщане от била
Фугите бяха очистени и празни
Тук там някоя мравка работник
Това се казва възпроизводителна дисциплина
Това се казва организация
Това се казва труд.
На излизане до била
В процепите между плочките
Кипеше от крилати мравки
В търсене на брачен партньор
На връщане от била
Фугите бяха очистени и празни
Това се казва възпроизводителна дисциплина
Това се казва организация
Това се казва труд.
vs. archives 