vs. archives

Купа скована от дълги дъски
На боговете сокът някой е изпил.
Божеският хмел и на зверовете драг е.
Вол надига сивосинкави рогата.

Гроб
Гребеше
С ръце неуморими
С гребла на деви бесолюбиви
Дет дяволът не им е брат, ала приятел.

Гроб гребеше трудолюбиво
Грабител на води, към тишина ревниви
С гребла на деви бесолюбиви
Дет дяволът не им е зет, нит брат
Но изведнъж
Същински
Внезапен, мил и тесен приятел.

Гроб гребеше яснолюбиво
С ръце неуморими
С гребла на деви бесолюбиви.

Бързие на струението на миговете
Завихри всичко във венци.
Хвърли, дете, своите вериги
Покажи и само лети.

Обитател-бивател не в този свят
Отблизо можах да опозная вечността.
Тя живее с приятели в мир
Тя се слави като майка на безгрижието.

И по пътя сред звездите мразовити
Ще полетя не с молитва
Мъртъв, грозен аз ще полетя
С окървавения бръснач.

Разхожда се ветрения боздуган
По златната войска на нивите.
Билото сутрин, ден стана.
Блажен, който сутрин бил е ленив.

Аз и ти бяхме сиви…
Изникваха пенести жени от тинята
В тях имаше повече истина
Отколкото… мяра.

В нечетните мигове
Щурецът
Вечерта
Тъче. Люлееха се плувките на въдиците…
И женските гласове
Греди на тишината
Ясна е на небето резката.

Мра
омъртвял
омъртвелост
ломотея срамежливо
яростея мълчейки…
слепотея немотно…
суетея мълчейки…
маятея се крещейки…
Аз съм твой. Аз съм твой…

На людошта плисканието глухо
На пустошта немотението глухо
Свити в иглолистен венец.
Нейде мълчаха страдаейки
Някой склони се ридаейки
Склони се към дъгата на седлото.