vs. archives

Някой
който не си ти
Пее зад стената

Огледалото
раздвояваше гласа
И няколко звезди корабокрушенци
Спяха на гърдите ти

КОЙ СИ

Гласът който отговори
Идваше от някъде отвъд гръдта ти

На Соле Казабон

Нещо докосва стената
Ала душата която би могла да се роди
Няма очи

Търсещата врата
Утре ще види
Шумът на стъпките й
Потъва в килима
Не се намира

В живота
Понякога има малко светлина

ТЯ ЩЕ ДОЙДЕ
ЧАКАМЕ Я

Сънят на Яков е станал реалност
Око се отваря пред огледалото
И хората, които слизат върху екрана
Захвърлят плътта си като старо палто.

Филмът хиляда деветстотин и шестта
Излиза от кутията.

Европейската война.

Вали над зрителите
И се чува шум на трусове.

Студено е.

Зад салона
Се е изтърколил старец, прожектиран в празното.

Пустинната стая
Затворена е вратата
Усещаш как светлината си отива.

Сенките излизат изпод мебелите
И там далече изгубените вещи
Се смеят.

Нощта.

Спалнята се наводнява.
Аз съм изгубен.
Вик изпълнен със скръб
Никой не отговаря.

Пазя в очите си
Топлината на твоите сълзи…
Сетните
Вече няма да плачеш.

По пътищата
Иде есента
Късайки всички листа.

О, каква умора!

Дъжд от крила
Покрива земята.

Часовете се плъзгат бавно
Като капки вода по стъклото.

Нощна тишина.

Страхът се разстила във въздуха.
И вятърът плаче в басейна.

О!

Било е листо.

Човек би казал, че е краят на всички неща.

Целият свят спи…
Въздишка
Някой в къщата е починал.

Огледалото ми, течащо през нощта
Става на поток и се отдалечава от стаята ми.

Огледалото ми, по-дълбоко от света
Където всички лебеди се удавиха.

То е зелен басейн в стената
И в средата му спи закотвена голотата ти.

На вълните му, под сомнамбулно небе
Бляновете ми се отдлачеват като кораби.

На крак на кърмата винаги ще ме видите да пея.
Тайна роза набъбва в сърцето ми
И на пръста ми пърха пиян славей.

Нека стихът бъде като ключ
Който да отваря хиляди врати.
Пада лист, нещо минава прелитайки
Видяното от очите да бъде сътворено
И душата на слушателя да трепери.

Измисляй нови светове и пази думата си
Прилагателното, когато не дава живот, убива.

Намираме се в периода на нервите.
Мускулът виси
Като спомен в музеите
Но силата ни поради това не е по-малка
Истинската сила
Пребивава в главата.

Защо възпявате розата, о Поети!
Накарайте я да цъфти в стихотворението
Само заради нас
Живеят всички неща под Слънцето.

Поетът е малък Бог.

Лице с лице
Пеейки за собствената си музика
Изкачвайки се на плача по клоните
Лице с лице
Плачът му и вечността
Хората отчаяни в това приключение
Не могат да се върнат към неговото начало
Не могат да променят края на точното му място
Лице с лице
Отваряйки очите тъй близки като смъртта
Лице в лице
Колко много си спомням със собствения му парфюм и музика
Падайки и вдигайки
Колко много очакване във формата на статуя без съдба
Колко много усмивки отпразнувани като чудо
Лице с лице
Оковани за деня и за безкрая
С вид на знаещи това и онова и онова и това
С вид на пеещи
С вид на смеещи се
Лице в лице
С вид на плачещи а в действителност скърцащи
Скелетът скърцащ за да научи занаята си
Лице с лице
По пътища разстроени от гърдите до главата
По пътищата на живота към смъртта
Залепяйки на устните ни марката на скръбта
Репетирайки последния дъх
Лице с лице
Със своята плът и духа си
Или с огледалото на времето в пространствените му темели
Слушайки шумоленето на дълбините ни
И от друга страна плътоядното въжделение на нищото
Лице с лице
Без да разбираме писмото на вътрешните си сенки
Залепяме на устните си последния дъх

Първият плод който изниква върху клона на разоренията
Като първия войник в дъното на улицата
Дървото на улиците
Дървото на времената
Дървото което пее на достъпните си клони
Дърво и дърво
Дърво до дърво за джунгла
Дърво за пейзаж породен под небето

Бухалът съзерцава Персия
Върху гърба на своето пренебрежение
И участъкът път е нов плод
Очакван от очите

Първи януари в тишината си
Виждам те да се приближаваш царице Ана върху магарето на годините ти
С пръстена на годината върху пръста
Жена на вътрешни ласки
И нейната тайна от перли и от изтока
На дъното на зеления край на зениците й
Животът се разбива върху скалите

Аз познавам тайната на дервиша
Седнал насред Персия
И гледащ наляво
Ще проговори…
Говори с красноречивата милост на ширнали се земи
(Тогава
Тогава и тогава
Изумителният клепач лампата на очите
Крадецът на зазорявания морякът от седеф
Пещерата на сърцето с ветрове на хиляда години
Намагнетизираният лабиринт
Царят и астрологът с очи в траур и съдбовност
Конят бял като гълъб
От толкова мисли за планините
Полярната звезда с цвете на пръста
Тогава тогава)

Думите минават с корабния нос по вятъра
Спомените се доближават до разперени платна
Надеждите се отдалечават към хоризонта на птиците

Диамант по-могъщ от картечница
Изпълва очите на личните си сънища
И дори най-нещастната звезда
Мирише на нощ във всяко свое кътче

Следобедът нараства от болка на чучулига
Небето трепери като перата на шията
Тъй уморена от подготвянето на дните
Заключените образи нежно минават тихомълком

Като кърпа отгатваща аромати
Светът излиза от джоба