На шест тя е в разцвета на красотата
която се разкрива на люлката
разлиства се когато се люлеем прави
и всеки пада върху другия
лице с лице както е писано
заедно с небето и земята едновременно
по корем и гръб
Тя споменава снизходително
в Чистилището за едно малко момиче
Тя не умира през деветдесетте
Имаме литературен скандал или поне скандал в литературния живот около „Литературен вестник”. Най-сетне, въпреки че сякаш никой не е щастлив от този факт. Има сякаш само пострадали, но защо е така? Славните години на ЛВ за мен са неотделими от литературните скандали като двигател на литературния живот. Ако има нещо, което напоследък не харесвам в ЛВ, това е странният с оглед на генезиса на вестника настоящ изоморфизъм между него и мирния преход. Разразилият се на отбелязването на 25-годишнината скандал иде сякаш да опровергае необратимостта на подключването на ЛВ в окончателната победа на мирния преход от социализъм към капитализъм, предполагащ работливо заети със собствената си кариера редактори, които внимават да не се клати лодката, осигуряваща им успешен личен преход през тихите води на мирния преход.
Смятам за изключително доброкачествено, че юбилеят бе белязан от скандал. Това е вестникът, който познавам от началото на 90-те, когато за първи път публикувах там, и който през новото столетие ми липсва. Едва ли обаче персонално засегнатите от скандала чувстват нещата по този начин. Те са хора, които са дали неизмеримо повече от мен на вестника и за които разминаването между визията им за него и случващото се не е въпрос на констатация от страна на страничен наблюдател, за какъвто се смятам като спорадично сътрудничещ автор. Същевременно смятам, че тази позиция на незасегнат от скандала спорадичен периферен сътрудник ми позволява да взема отношение, без да съм проследил в детайли протичането на събитието. Надявам се наблюденията ми да не се изтълкуват като циничната лекота на непострадалия.
Пропуските ми в присъствието на събитията на живо и проследяването на случващото се в медиите по-скоро неочаквано бяха попълнени от редакционния текст на Йордан Ефтимов, който се включи в дебата в качеството си на дългогодишен редактор в ЛВ. Неочаквано, защото познавам Ефтимов по-скоро като любител на литературните скандали, докато текстът му в рубриката „Непремълчано” (ЛВ, бр. 16, 20-26.04.2016, с. 1, 3) предпочита менторски да изясни сгрешените основания на случването на скандала. Нещо повече: Ефтимов привижда в него не просто грешка, но и „параван”, зад който се случва „злоупотреба”. Доста тъжно, бих казал, за енфан-терибъл-а на парадигматичните литературни скандали на 90-те. Като вече зрял редактор и поет може би Ефтимов е загрижен, че „автори на възраст около 60-те, които са спрели да публикуват (а вероятно и да пишат) активно от години” злоупотребяват с „даването път на младите”. Кои са тези автори на възраст около 60-те текстът за жалост не експлицира и евентуалното тръгване читателят да предполага на своя глава кои са те би го вкарало в клопката не Ефтимов, а той, читателят, да ги идентифицира.
Аз все пак ще рискувам и ще предположа, че визираните автори са Ани Илков. След каскада от актуални и литературноисторически екземплярни имена (сред които и наскоро юбилейно почетения от Ефтимов Л. Левчев), които сигурно не са параван, но димна завеса са, Ефтимов все пак споменава името на А. Илков и пита дали е нужно той „да се провиква от своята бездна”, параванно и злоупотребяващо да се провиква. Красив образ ала де профундис, но аз лично не съм забелязал Илков в публичните си изяви да вика от бездна, при това своя лична. Освен от обичайната бездна на поета, но от там би трябвало да говори и поетът Ефтимов, освен ако той не се обръща към нас в чистия си ипостас на зрял, менторски настроен редактор на ЛВ. Ефтимов се опасява, че „младите” са „само студентите от програма Творческо писане на Софийския университет” и по този начин „възпитаниците на други софийски университети”, вероятно частни, губят добре заплатения си статут на млади. Опасява се също така, че „авторите” са взрени „в пъпа си на единствен според теб защитник на промяната и търсач на нови гласове”. Интересна употреба на „теб” при визиране на „авторите”, разбираема само ако те са Илков.
Ефтимов много държи да изясни „кой произнася” параванните спекулативни фрази за „младите”, взривили скандала, но същевременно странно се гъне около „авторите” Илков, изброявайки доста кораби преди да стигне до името му, премълчавайки го, когато трябва ясно да го назове, карайки читателят да се досеща по ударите по самара. Без да споменава името на „авторите”, Ефтимов дефинира: „лансирането на „младите” е на първо място параван, зад който се крие план за такива „млади”, които да изпълняват програмата на лансиралия ги и да му бъдат благодарни”. И пак без име на „авторите”: „Това си е чист план за злоупотреба.”
„Кой” злоупотребява обаче все пак? Име няма, има гънене около името на „авторите”.
Аз простичко бих запитал поименно Йордан Ефтимов дали той самият в битността си на млад, привлечен за редактор на ЛВ от „авторите” Ани Илков, е понесъл на младите си плещи подобен „план за злоупотреба”? Може би когато „авторите” Илков е бил редактор на дебютната му поетическа книга?
И също: наложило ли му се е да „бъде благодарен” на „авторите” Ани Илков и как успешно е преодолял опасността това да му се случи?
Предполагам, че отговорът на тези въпроси се съдържа в следните оптимистични наблюдения на Ефтимов вероятно и про домо: „Хубавата страна на тази ситуация е, че „младите” не са чак толкова наивни и обикновено само се правят на съгласни с приписваната им роля и идеология”.
Очевидно докато пораснат и станат зрели редактори на ЛВ, когато вече дори не е необходимо да се правят на съгласни и благодарни, а просто трябва неблагодарно и безвъзмездно да работят върху кариерата си.
Безспорно добър екземплум за „младите”, даден от един някогашен „млад”, който сега се пита кого имаме предвид все пак като казваме „младите”.
Със сигурност и (някогашното му) него, Йордан Ефтимов, въведено в кариерния трудов лагер ЛВ от „авторите”, около чието име сега зряло, без вече да трябва да се прави на съгласен, и почти поименно се гъне.
Работейки, за разлика от провикващите се от бездната. Работейки.
На шест тя е в разцвета на красотата
която се разкрива на люлката
разлиства се когато се люлеем прави
и всеки пада върху другия
лице с лице както е писано
заедно с небето и земята едновременно
по корем и гръб
Тя споменава снизходително
в Чистилището за едно малко момиче
Тя не умира през деветдесетте
На Владимир Градев
Въпросът пред 8065
В груби линии стои така
Достатъчно ли е
Мисловно произнасяне на кадиш
Над купища изгаряни
Документи за самоличност
Или е необходимо
Индивидуално погребение
На нестаналото на пепел тяло
Съпроводено от заупокойна молитва
Произнесена на глас.
ТИ
не ме наказвай в любовта си
в справедливостта си не ме оставяй
бъди благосклонна към мен ТИ
защото съм гнусен пред теб признавам си
изцели ме ТИ урината ми
пред лицето ти вони на химия
природата е против мен
спасението е противоестествено
признавам си развържи душата ми
на сутринта, която иде
освободи ме да те славя защото
в смъртта няма спомен за теб
На Силвия Чолева
Учим кечуа за да можем да говорим с местните
Таня [другарката Tamara Bunke] безгрижно се съблича
Пред останалите школата на ГДР ръси кубински псувни
Путка му майчина говноядец и други такива на висок глас
Учудващо висока степен на вербална агресия после спокойно
Чета в хамака Перманентната революция путко заспала Разговор
За Данте на Осип Манделщам Пътя на имената на Аврам бен Самуел
Абулафия Песен на Песните на Соломон от фрай Луис де Леон моята
Стратегическа цел е завземането на политическата власт в България
Тази сутрин кръстих отряда Армия за Национално Освобождение никакво
Развитие по въпроса за селската база на партизанската война но посредством плано
Мерен терор някой ден ще имаме тяхната подкрепа отхвърлям мира като несправедлив
Народ без омраза не може да победи никой смъртен враг навърших трийсет и
Девет неумолимо наближава възрастта поставяща под въпрос бъдещето ми
На герилеро член на този елитен клуб на бойци с железни воли и тела хронична
Астма хроничен глад редуван с преяждане повръщане диария събуждам се
Целия омазан в собствените си лайна не съм се къпал от шест месеца личен
Рекорд бяхме купили прасе от селянин не го секвестирахме престояхме абсолютно
Неподвижни полагайки усилия да асимилираме свинското повърнахме и продължихме
Напред този вид борба ни дава шанс да се превърнем в революционери, най-високото
Стъпало на човешкия род най-безразсъдната атака има за цел аптека медикаментите
За астма осъден на неопределеното траене на времето на пристъпа букурещки
Партиен всекидневник ме критикува като патетична безотговорна фигура и
Приветства марксистко-ленинската квиетистична линия на боливийците
Ще ми се да завзема властта само и само да демаскирам тези страхливци
Да им натрия носа със собствените им свинщини селяните ни имат за вещери
Парите с които им плащаме за храната смятат за омагьосани хартийки губещи
Стойността си в мига на бързото ни изтегляне от населеното място последният
Бивак в магическа портокалова горичка последното прасе купено от единствения
Селянин когото заварваме в изоставеното село последният бой насред картофено
Поле арестува ме дребен набит индианец от високопланинското плато в стаята
На училището се чува само астматичното ми хриптене заповедта да се премине
Към елиминирането на г-н Гевара признавам пред агента на ЦРУ поражението си
Дължащо се на дълбоко провинциалния манталитет на местния авангард дето
Ме изоставиха в последния момент виждам на училищната дъска граматическа
Грешка вече съм само сбор от реликви талисмани прикачен за шасито на хеликоптер
Изложен пред публиката с широко отворени очи като жив пълен с формалдехид
Правят си селфита с трупа ми палачът взима лулата остатъка от тютюна преди това
Съхранен от агента като пясък от Мека медицинските сестри режат кичури където
Няма сакраментално освещаване никакъв бунт не е възможен отрязаните
Китки в буркани в гостната на дома в предградие на Маями в рамка под стъкло
Овъгления сутиен на другарката Таня (Нямаш ташаци заменено с Нямаш кураж
От кубинските другари)
Някъде по пътя се събуждаш
в залезната светлина жълтите поля
горят отвътре
с биодизела, който ще произведат
първа пчелна паша
по долината на Янтра и близките
и по-далечни хълмисти полета
медът кристализира
мълниеносно
дълга бяла редица
халета на завода
за фаянс жив си
и още гледаш слънцето.
Quittez ce monde trompeur
De reflets
Говори Смъртта
И казва на Рицаря
Спектакълът е капиталът
Достигнал такава степен на акумулация
Която го превръща в образ
От съновидение
Спомни си, заспала душа
Спектакълът е лошият сън
На прикования живот
Пазачът на кошмара му
Всеки узурпатор
Иска да забравим
Че току-що е дошъл
На власт
Идното ни прилича
На нещо вече отминало
Спектакълът е слънцето
Незалязващо в царството
На пасивността
Слизаме към морето
На смъртта зрителят никъде
Не се чувства у дома защото
Спектакълът е навсякъде
Непрекъсната Опиумна война
Толкова бързо си отива животът
Като съновидение идентифициращо
Благата със стоките
Ти научи крадеца
Да цени несъществуващото не-то
Пазарното голо отрицание
На предпазливо облечен цар
Разменната стойност кондотиер
На реално стойностното крадецът се прави
Че 〈не〉 знае, че несъществуващото е прерогатив
На теологията и авангарда
Хитрост на стоковия разум
Атомизацията е алфата
И омегата на спектакъла
Когато открием капана
Вече е късно за обрат
Единствено необратимото
Отношение към един център
Крепящ поединичното уединение
Свързващо зрителите един с друг
Стоковият фетишизъм господството
На хитровато меланхолни вещи
Доведен в този спектакъл
До абсолютно съвършенство
Суверенността оставена
В запустение
Спектакълът е организация
На парализата на паметта
За най-близкото минало не по-малко
Забравено от идната революция
Да се забрави в културата
Историята на класовата борба
Какво стана с дамите, техните благоухания
Какво стана с онова правене на поезия
Всяка стока се сражава сама
За себе си в спектакъла какво е била
Заедността освен роса
По ливадите
Явяващото се е добро
Доброто е явяващо се
В медиите ускорението
В колайдер без колизии
Това, което спектакълът
Не споменава три дни подред
Къде се е дянало то
Не съществува
Стоката вече не подлежи
На критика от никого
Фалшивото съзнание не търпи
Дори литературна критика
Никой вече не смее
Да бъде враг
На това, което е
Да наруши омертата
Никой вече не противоречи
На спектакъла затова той
Противоречи сам на себе си
Пренаписвайки своето минало
Автопортрет на властта
Той е там където не е
Несъществуващото в праймтайма
На свенлива колаборация
Продажбата потвърждава
Стойността големите мъртви
Погребани от спектакъла
В Перловския канал
Борба да си зрител бизнес
Или дори първа класа
Стока съзерцаваща
Самата себе си
Вкопчването в детето
В себе си и извън
Филм за възрастни
Без нито един пораснал
Говори Смъртта
Мъртвият труд продължава
Да господства над живия
Рентите на миналото
Нищожността на настоящето
Говори Смъртта
И казва на Рицаря
Оставете тоз свят измамен
На отражения∗ и лъстта му
И макар да изгуби живота
Той остави за наша утеха
Паметта си.
∗Благодаря на Владимир Градев, от когото научих, че Строфите на Манрике са преведени от Дебор.
„Според проф. Хенрике Шмид това вече не е просто черешата на един народ, а черешата на света.“
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=41913
„Казват, че е хубаво там, където не сме, но не е вярно: хубаво е там, където сме.“
ФБ-пост
http://bnt.bg/part-of-show/tam-ka-deto-ne-sme-novata-kniga-na-georgi-gospodinov
http://diaskop-comics.com/article.aspx?id=1673
http://www.monitor.bg/a/view/8946-Господинов-ни-събира-Там-където-не-сме/
„Там, където не сме” от Георги Господинов по книжарниците от 18 април
http://novinar.bg/news/georgi-gospodinov-puska-nov-sbornik-s-poeziia_NTM0MzsyNw==.html
